На съседния екран щеше да се прожектира видеото, направено от Шоу — Кейти разговоря с Пендър до електронния часовник.
— Започваме — обяви Шоу. — Записът на магистралните камери трябва да тръгне едновременно с моя.
Мониторите оживяха. Електронният часовник започна да отброява секундите. В полунощ движението по междущатска магистрала 66 все още беше оживено. Във Вашингтон винаги е така. Но колите не се движеха плътно една след друга.
— Ето я стартовата позиция — посочи с пръст Франк. — Оттук започва засичането на сигнала. Разстоянието между двата изхода е около километър и половина.
— Колите се движат с около сто и десет километра в час — отбеляза Шоу, — което означава, че разстоянието ще бъде покрито за около минута.
Очите му се заковаха върху кадрите с Кейти и часовника.
— В момента, в който Франк съобщи, че са засекли сигнала, аз накарах Кейти да опита номера с „веднага отбий и спри“ — подхвърли към Ройс той. — Това се случи точно шест минути и три секунди след началото на разговора.
— Стори ми се, че чух свиренето на гуми — добави Кейти. — И някакъв клаксон.
— Сега ще проверим този отрязък от време — вдигна ръка Шоу и започна да отброява: — Пет, четири, три, две…
Ръката му се спусна и очите на всички се заковаха на видеозаписа от магистралата.
— Ето го! — извика Ройс и посочи лявата лента на платното. По нея се движеше голям мерцедес, който рязко смени посоката и почти се блъсна в пикапа, който заемаше средното платно.
— Увеличете кадъра с черния мерцедес и го задръжте на екрана! — заповяда в микрофона Франк.
Миг по-късно черната кола започна да се увеличава и скоро запълни екрана. За нещастие ъгълът на заснемане не беше особено подходящ. Зад волана беше мъж — факт, който вече им беше известен, но лицето му почти не се виждаше.
— Бял — отбеляза Шоу. — Слаб, с посивяла коса. Рамката на вратата пречи да се види лицето му. Изглежда, говори по телефона.
— Както правят деветдесет процента от шофьорите — обади се Кейти.
Франк инструктира техническия специалист да опита различен ъгъл, но резултат почти нямаше.
— Да караме нататък — каза Шоу. — Той послуша Кейти и отби. Може би ще видим лицето му или регистрационния номер на колата.
За съжаление това не се случи. Мерцедесът действително отби на следващия изход, но колите между него и камерата не позволяваха добра видимост. Не успяха да видят нито лицето на мъжа, нито номера на колата му.
— Черен мерцедес S500 — обяви Франк. Това все пак стесняваше кръга. — Ако предположим, че е регистриран в окръг Колумбия, Мериланд или Вирджиния, можем да проверим архивите на пътната полиция.
— Това е богат район — поклати глава Кейти. — Сигурна съм, че много от местните тук карат S500. А и не сме сигурни за регистрацията, защото не виждаме номерата. Колата може да е дошла отвсякъде, което означава стотици, дори хиляди собственици.
— Тя е права — кимна Ройс.
— Има по-лесен начин — обади се Шоу. — Тази магистрала е платена.
— Точно така — щракна с пръсти Франк. — На изходите има камери, записващи хората, които не плащат. Ако нашия човек го няма на тях, аз съм готов да се обзаложа, че използва карта. Оттам ще получим данните му.
— Но как можем да бъдем сигурни, че плаща по електронен път? — попита Ройс.
— S500 струва над сто бона. Бъди сигурен, че човек, който дава толкова пари за кола, едва ли ще рови из джобовете си за центове.
— Все пак не изключвам възможността колата да е отбила в другото платно, за да избегне някакъв инцидент — намеси се Ройс. — И да няма нищо общо с нашия случай.
— За да изчезне от магистралата в мига, в който Кейти казва на онзи тип да спре? — вдигна вежди Шоу. — Не, този е нашият човек! Чухте скърцането на гумите и надутия клаксон, които съвпадат абсолютно точно с кадрите, заснети от мен.
— Можем да проверим компютрите на изхода — рече Франк и погледна часовника на екрана. — Точно седем минути след полунощ.
— Пипнем ли този тип, всичко е свършено — каза Ройс. — Арестуваме го, екстрадираме го в Лондон и го затваряме на топло завинаги, заедно със съучастниците му.
— Точно така — съгласи се Франк.
Кейти хвърли неспокоен поглед към Шоу, който гледаше встрани с каменно изражение.
Според мен не е точно така, помисли си той.
84
Пендър все пак успя да събере двайсет милиона долара, въпреки че му костваше огромни усилия, включително разпродажба на акции и облигации, ликвидиране на пенсионни фондове и опразване на трезори. На втория ден след разговора с Кейти Джеймс той стана рано, за да уреди подробностите по трансфера. Отчаяно се надяваше, че бонусът на Крийл ще бъде достатъчно щедър, за да покрие тези неочаквани разходи, направени от собствения му джоб. А след това се молеше всичко да приключи и да бъде забравено.