Разведен, с две деца в колеж и едно в последните класове на елитна частна гимназия, Пендър обитаваше къща в Маклийн, щата Вирджиния, където живееха много вашингтонски политици — популярни или непопулярни в зависимост от гледната точка. Той ценеше свободата си и обичаше работата си, а сексуалните му контакти бяха кратки и безразборни, най-често с някоя млада служителка в офиса, която търсеше бързо развитие на кариерата си. Предпочиташе нещата да бъдат такива, без обвързване. Не разбираше как умен мъж като Николас Крийл продължава да се жени за партньорките си, в чиито глави имаше толкова мозък, колкото и в бюстовете им.
След като събра двайсетте милиона, той се готвеше да ги преведе. Но какво щеше да стане, ако Джеймс все пак напише изобличителния материал? Или ако почне да го изнудва за още пари? Или, не дай боже, ако Крийл разбере?!
Не, нещата ще се получат. Трябва да се получат.
Взе душ, облече се, изпи чаша портокалов сок и грабна куфарчето си.
В момента, в който стигна гаража, пред очите на Дик Пендър се спусна черна завеса.
Свести се няколко часа по-късно, проснат на легло в малка стая. Единствената светлина идваше от крушката на настолна лампа без абажур. Надигна се и бавно се огледа. Чувстваше, че не е сам. Вдигна ръка да предпази очите си от светлината.
— Какво става, по дяволите? — попита Пендър, опитвайки се да прозвучи твърдо. Не се получи. Гласът му изтъня, устните му започнаха да треперят.
Едрият мъж с гневно лице направи крачка напред и лампата освети лицето му. Пендър уплашено залепи гръб за стената.
— Просто те прибрахме на сигурно място.
После вратата рязко се отвори, лампите светнаха и той започна да примигва. Когато видя кой влиза, лицето му изведнъж помръкна.
— Вие? — прошепна той.
— Да, аз — отвърна Николас Крийл, а Сизър безмълвно застана зад него.
85
Далеч по-труден беше въпросът дали властите имаха право да шпионират гражданите без съдебна заповед, за да разберат дали даден автомобил е преминал през определена бариера за заплащане на пътни такси в определено време. Шоу и останалите откриха, че охранителната камера на бариерата, през която беше преминал Пендър, просто не функционира. Тя вероятно беше заснела толкова много граждани, които бяха преминали, без да плащат, а впоследствие бяха отказали да платят получената по пощата глоба, че съответните служби я бяха оставили там само като възпиращо средство. Но всички вече знаеха това, тъй като един от местните вестници беше писал за нея.
Франк реши да провери в компанията за електронно разплащане, но въпреки пълномощията му тя отказа всякаква информация. Наложи се да потърсят помощта на щатската полиция във Вирджиния и направиха нов опит. Този път им беше казано, че сървърът е блокирал, а може би е бил заразен с вирус и част от информацията автоматично се е изтрила. Случвало се доста често, но компанията работела по въпроса и скоро щяла да се свърже с тях.
— Да се свържете с нас?! — изкрещя в слушалката Франк. — Целият шибан свят ще се срине, а ние трябва да чакаме да се свържете с нас?!
Жената отсреща хладно го осведоми, че не харесва тона му, но те правели всичко възможно. Компютрите далеч не били съвършени машини.
— Слушай, скъпа — изръмжа Франк. — На кого ще му пука за несъвършените компютри, когато дойде краят на света?
Жената явно не го слушаше, съсредоточена в предварително подготвения си сценарий. Тя пожела приятен ден на Франк и го увери, че с удоволствие ще му отговори, ако има други въпроси. Доброто обслужване на клиентите винаги било на първо място в тази компания.
Франк затръшна слушалката. Ако имаше коса, със сигурност щеше да я оскубе.
— Какво правим сега? — обърна се към останалите той. — Ще седим и ще чакаме изстрелването на първата балистична ракета?
— Имаме ли друг избор? — сви рамене Ройс.
— Малко ще се поразровим — надигна се Шоу.
— Къде точно?
— В мръсотията — отвърна Шоу и затвори вратата след себе си.
Кейти объркано погледна двамата мъже в стаята.
— Какво му става? — пожела да узнае Ройс.
— Напоследък му се насъбра доста — въздъхна тя.
— На всички ни се насъбра доста! — изръмжа Франк.
Кейти не го чу, защото вече тичаше след Шоу.
Настигна го в далечния край на коридора.
— Шоу?
Той спря да я изчака.
— Какво мислиш да правиш?