— А не мислиш ли, че можем да го направим и без да се обаждаме на Франк и Ройс? — подхвърли, без да я гледа той.
— Не знам — колебливо отвърна тя. — Вероятно ще ни трябва съдебна заповед.
— Нали баща ти е учил там? Това е достатъчен повод.
— Може би, но няма как да получа достъп до автомобилната регистрация. — В очите й се появи объркване. — Но защо не искаш тяхното участие?
Той рязко се завъртя и се надвеси над нея. Тя неволно направи крачка назад.
— А ти как мислиш?
— Не знам какво да мисля.
— Знаеш, знаеш. Ти си умна жена. — Главата му кимна по посока на екрана. — Достатъчно умна, за да забележиш нещо, което убягна на всички нас.
— Тук не мога да ти помогна, Шоу — промълви с отчаяние в гласа Кейти.
— Май изведнъж започна да се гнусиш от мен, а? — изръмжа той. — И се сети за правата на другите? Невинни до доказване на противното. Или докато адвокатите им закопаят истината толкова дълбоко, че виновните са оправдани?
— Пет пари не давам за мръсниците, които стоят зад всичко това. Дано да изгният в ада!
— Какъв ти е проблемът тогава?
— Ти си проблемът! Започнеш ли да раздаваш правосъдие, ще свършиш в затвора. Или още по-лошо. Не мога и не искам да участвам.
Той седна на стола и заби поглед в килима.
— Не бива, Шоу! — умолително прошепна тя. — Не можеш да погубиш живота си по такъв начин!
— Мислех си, че знам какво е болка, Кейти — сякаш не я чу той. — Непоносима, никога неизпитана болка… Разбрах какво е, когато Ана умря…
Тя се приближи и сложи ръка на рамото му.
— Трябва да я прогониш от душата си, Шоу. Иначе тя ще те унищожи.
Той се изправи толкова бързо, че Кейти неволно отстъпи крачка назад.
— Ще се обадя на Франк и ще го накарам да действа!
— Просто ей така? — учудено попита тя.
— Да. Това е най-бързият начин.
Докато набираше номера, в очите му се появи заплашително изражение. Кейти слушаше късите фрази, с които обясняваше откритието им, очите й механично се местеха от лицето му към кръста на „Сейнт Олбънс“.
— Обувай се! — заповяда той, след като приключи разговора. — Достатъчно висяхме в тази стая. Докато хората на Франк осигуряват достъп до базата данни, ние с теб ще отидем на вечеря.
Кейти намери обувките с високи токчета, седна на леглото и започна да го обува.
Той я хвана за ръката и я поведе към вратата. Тръгнаха по коридора, сърцето блъскаше като лудо в гърдите й. Не вярваше на Шоу. Изобщо не му вярваше.
И тръпнеше от страх.
Не за себе си, а за него.
88
От базата данни на „Сейнт Олбънс“ изскочиха осем фамилни имена, на които беше регистриран мерцедес S500. Шоу, Ройс, Франк и Кейти проучваха списъка в регионалното бюро на ФБР в Северна Вирджиния.
Един от агентите на ФБР сбито започна да изрежда:
— Двама живеят в Маклийн, един в Грейт Фолс, трима в Потомак, останалите във Вашингтон. Децата на четирима от тях учат в училището.
Кейти отмести поглед от екрана и го насочи към Шоу. Той не отделяше очи от списъка, устните му леко помръдваха.
Старае се да запомни наизуст имената и адресите, съобрази тя.
— Най-добре е да си разделим обектите и да ги атакуваме едновременно — предложи Франк.
— Можем още да стесним кръга — обади се агентът. — Къщата в Грейт Фолс принадлежи на осемдесет и шест годишна жена, на чието име е регистриран и мерцедесът. Двамата във Вашингтон са мъже — Стивън Маршал и Сохан Култа, но първият е афроамериканец, а вторият — индиец. А вие търсите бял човек. По-късно можем да проверим и тези, в случай че някой има достъп до колите им, но според мен приоритет трябва да са другите.
— Засега остават пет имена — разсъждаваше Франк. — Двама в Маклийн, Вирджиния, трима в Потомак, Мериланд.
— Ще ни трябват съдебни заповеди — добави агентът и погледна към Франк. — А предвид необикновените обстоятелства това ще отнеме известно време…
— Колко? — попита Ройс.
Агентът погледна часовника си.
— Ще натиснем където трябва, но резултат ще получим най-рано утре сутринта.
— Добре, действайте.
— Дали да поставим къщите под наблюдение? — предложи Франк.
— Не, има опасност да ги подплашим — поклати глава Шоу. — А без съдебна заповед…
— Те ще получат възможност да унищожат уликите буквално под носа ни — довърши вместо него Ройс.
Франк въздъхна и се обърна към агента на ФБР.
— Направете го по най-бързия начин, моля ви!
Кейти вдигна глава точно навреме, за да улови мрачната усмивка на Шоу, която се мярна на лицето му и изчезна.
— Искам да бъда с вас по време на акциите — обяви той.