— Нямам нищо против — отвърна Франк. — Но главната роля ще играят момчетата от ФБР.
— Естествено.
Ройс също изрази съгласие.
— Няма друг начин, защото тук аз нямам никакви правомощия.
Заседанието приключи и Шоу тръгна към вратата, следван по петите от Кейти. На паркинга тя изтича пред него и опря длан на вратата на колата.
— Не го прави!
— Какво по-точно? — попита той и отмести ръката й.
— Знаеш какво.
— Ще те закарам до хотела. Изнервена си, явно имаш нужда от сън.
— Видях те какво правиш там, Шоу — хвана ръкава му тя. — Запамети имената в списъка. Ти нямаш намерение да чакаш никакви заповеди, защото си решил да посетиш адресите още тази вечер. А после…
— А после ще започна да избивам наред, а? Това ли искаш да кажеш?
— Не съм сигурна какво да мисля.
— Добре, в такъв случай можеш да се включиш в клуба — освободи ръкава си Шоу. — Искаш ли да те закарам, или не?
— Не искам.
— Добре, няма проблем.
Той се качи в колата и потегли. Франк и Ройс излязоха от входа и се приближиха до нея.
— Приятелчето ти май те остави на сухо, а? — усмихна се Франк, гледайки след отдалечаващата се кола.
— Не, аз просто…
— Искаш ли да те закараме?
Настаниха се в колата и Франк се обърна.
— Наред ли е всичко?
— Да.
Ройс я изгледа подозрително, обърна се към Франк и сви рамене.
Когато Кейти се прибра в хотела, тя влезе в банята и почти обели кожата си от търкане. После облегна глава на плочките и остави топлата вода да се стича по тялото й.
Какво всъщност знам аз? — запита се тя. Какво мога да кажа на Франк и Ройс? Да ги накарам да проследят Шоу? Да му попречат да убие някого? Или да бъде убит?
Даваше си ясна сметка, че трябва да направи именно това. Но нещата не бяха толкова прости. Ами ако греши? Ако Шоу разбере, че го е предала? Все пак не му беше обещала да мълчи, а и той не я беше помолил да запази подозренията за себе си.
Излезе от банята и облече някакви тъмни дрехи. Не можеше да издаде Шоу, но не биваше да стои настрана и да гледа как съсипва остатъка от живота си.
Кейти позвъни в стаята му и затвори в момента, в който чу гласа му. Все още беше в хотела. Две минути по-късно седна в едно от креслата с високи облегалки във фоайето и се приготви да чака.
Той се появи един час по-късно и се насочи право към изхода. Тя го последва.
89
Първите две къщи не дадоха резултат. Спряла на почетно разстояние, Кейти гледаше как Шоу влиза във всяка от тях, но излиза бързо, след броени минути. Но в третата нещата се промениха. Беше голяма къща с каменни основи в Маклийн. Шоу остана вътре доста дълго време.
Кейти нетърпеливо погледна часовника си. Десет минути, дори повече. Шоу май беше улучил джакпота. Тя слезе от колата и тръгна към къщата. Промъкна се вътре по същия начин като него — през задната врата. Тръгна по дълъг и тъмен коридор, сърцето блъскаше в гърлото й. В един момент се препъна в нещо и с мъка сподави писъка си.
Труп ли е?
Шоу?!
Наведе се и опипа пода около себе си. Беше се спънала в някакъв преобърнат стол. Очите й бавно свикнаха с тъмнината. Забеляза и други вещи, разхвърляни в коридора. Вдигна някаква снимка със счупена рамка. На нея се виждаше мъж с малко момче.
Остави я и предпазливо тръгна напред. На пода се търкаляше празна кутия. Шоу ли я беше захвърлил там? Нима търсеше нещо, за което тя не подозираше? Какво означават тези разхвърлени вещи, които свидетелстваха за неотдавнашна борба? Мисълта, че Шоу може би е ранен, я спря да не побегне.
Вратата беше в дъното. Затаила дъх, Кейти се приближи към нея и безшумно натисна бравата. Стаята се оказа спалня. Огромна спалня, вероятно принадлежаща на собственика на къщата.
Зърна тялото, проснато върху завивките, и хлъцна от изненада. То се очертаваше достатъчно ясно на лунната светлина, която нахлуваше през прозореца. Мъжът сякаш още крещеше, но беше очевидно, че никога вече няма да крещи. Кейти не за пръв път виждаше трупове и веднага разбра, че този човек е мъртъв.
Обърна се да бяга.
И се блъсна в човешка стена.
Дланта на Шоу светкавично покри устата й.
Тя боязливо вдигна глава, тялото й трепереше от ужас.
Той свали ръката си от лицето й и посочи леглото.
— Мъртъв е.
Кейти бавно кимна.
Лицето на Шоу се наля с кръв.
— Ако искаш провери дали тялото е изстинало.
— Не искам.
Той я побутна към леглото.
— Вярвам ти — погледна го тя.
— Не, не ми вярваш. Затова иди да провериш.
Тя колебливо пристъпи към леглото, следвана от Шоу.
— Напълно вкочанен — каза той. — Става дванайсет до двайсет и четири часа след настъпването на смъртта. А аз съм тук само от петнайсет минути.