Постепенно в общественото съзнание започна да се избистря един логичен въпрос: Кой стои зад тази кампания и какви са неговите цели? Никой не предложи адекватен отговор на този изключително прост въпрос, въпреки че светът отдавна живееше в ерата на информацията. А в ерата на информацията има не милиони, а трилиони сигурни убежища.
Забравени бяха кризите в Близкия изток. Лудият Ким начело на Северна Корея отиде на вътрешните страници, а всички кандидат-президенти в навечерието на изборите в Съединените щати трябваше да отговарят на един и същи въпрос: Какво ще бъде отношението ви към страна, която разполага с ядрения потенциал на самата Америка, а всичките й досегашни лидери са имали имперски амбиции?
Особено гневна беше американската общественост. Защо САЩ бяха пропилели толкова време, пари и човешки живот в района на Близкия изток, докато руснаците са кроили зловещите си планове за унищожаване на свободния свят? Русия разполагаше с хиляди ядрени бойни глави, които могат да достигнат до всяка точка на света. В сравнение с нея Ал Кайда и Бин Ладен изглеждаха дребни престъпници. И защо високопоставените умници отказваха да признаят този факт? А когато американската общественост бе разтревожена, управниците бързо го научаваха.
Кандидатирал се за втори мандат, действащият президент изведнъж се срина от първо на пето място в проучванията на общественото мнение просто защото противниците му успяха да го представят като политик с мекушаво отношение към Русия. Всяко по-голямо списание показваше снимката на Константин, във всяко популярно телевизионно предаване — „Хардбол“, „С лице към нацията“, или „Среща с пресата“ — се говореше за възхода на Русия, а във всеки блог, чат рум или сайбър кафе се обсъждаше вероятността от връщането на Студената война, а дори и издигането на нова Желязна завеса, която някои особено духовити индивиди вече успяха да кръстят „Ковчег от титан“.
Най-много шум вдигаха водещите на популярните политически предавания, които нададоха вой, че отдавна са предупреждавали за тази опасност, въпреки че като всички останали през цялото време се бяха занимавали с Близкия изток. „Когато казвах да пуснем бомбата на червените, преди те да ни изпреварят, аз се обръщах към обикновените хора — ревяха в един глас те. — Просто няма друг начин да се справим с тях!“
Големите телевизионни канали се заровиха в огромните си архиви, търсейки стари черно-бели фотографии, запечатали атомни взривове. Две поколения американци за пръв път в живота си получиха възможността да видят учениците от 60-те, които се крият под чиновете си с разширени от ужас очи, сякаш няколко дъски или парче стъкло могат да ги предпазят от термоядрената експлозия. Редом с тези кадри се появиха и записи от парадите на съветските ракетни войски пред Кремъл. Записи, които наистина будеха страх.
Една безвкусна, но откровена статия открито обяви: „Ако ядрена ракета на Москва улучи Ню Йорк, няма да паднат една-две сгради, а ще се сринат всичките!“
Американската армия, която единствена можеше да се противопостави на руската военна машина (може би с изключение на тримилионната армия на Китай), преживяваше тежки времена. Безнадеждно затънала в пясъците на Ирак, тя търпеше както материални, така и морални щети. Разбира се, нейните военновъздушни и военноморски сили далеч превъзхождаха всичко, с което разполагаха руснаците, но въпреки това светът беше затаил дъх. Никой не беше сигурен каква ще бъде следващата стъпка на побърканите руснаци, но едно беше ясно на всички: Империята на злото се беше завърнала.
Николас Крийл остави вестника и чашата с кафе. В момента се намираше на десет километра над земята и пътуваше за една наистина важна среща. Бяха го информирали за всичко, което се беше случило напоследък. Нещата се развиваха добре. Според терминологията на перцептивния мениджмънт светът беше напълно навлязъл във фазата на „сковаващите“ възприятия — тоест повечето хора възприемаха като истина всичко, което им се предлагаше. Достигането на тази фаза беше далеч по-лесно, отколкото някой можеше да си представи. Манипулирането на хора бе лесна работа. До нея се прибягваше непрекъснато, включително и в случаи, когато светът бе на прага на унищожението.