— Кейти, чу ли какво ти казах?!
— Чух. Хващам се за теб и не те изпускам.
— Но първо изчакай да хвърля примката.
— Вярваш ли, че ще успееш да направиш всичко за онази частица от секундата, която ни дели от смъртта? И ще ни изтеглиш с помощта на коланче за десет долара?
— Не изпадай в истерия, моля те! Знам, че и друг път си била в критични ситуации. Това е просто една от тях.
Тя бавно отмести поглед от предното стъкло.
— Добре.
Шоу предпазливо се извъртя на една страна, огледа клона и безмълвно се увери, че не е нужно чудо, за да реализира намисленото. Всъщност би било повече от чудо, въздъхна той. Освен късмет ще им трябва божествена намеса, а вероятно и известно количество космическа мъдрост.
— Готова ли си?
Кейти дишаше тежко — като човек, на когото предстои да вдигне огромна тежест. Имаше чувството, че диаметърът на дупката, през която трябваше да се промъкнат, едва ли надвишава десет сантиметра. Не, нямаше да успеят.
— Мога да го направя! — промърмори на себе си тя. — Мога! Помогни ми, господи!
Шоу хвърли примката, но не улучи.
— Хей, може би трябва да опитам оттук! — извика Кейти, натисна бутона и стъклото до нея се плъзна надолу.
После колата рязко се наклони.
— Мамка му!
— Дръж се! — изкрещя Шоу.
— Тя тръгна, Шоу! — проплака Кейти. — Ще се преобърнем!
Колата наистина се движеше. Между нея и дебелите букови дървета в дъното на сипея нямаше нищо освен камъни.
От мястото си Шоу вече не можеше да достигне клона.
— Шоу! — изкрещя Кейти и с всички сили се вкопчи в облегалката пред себе си. Предницата на колата рязко се наведе надолу, задницата се вдигна във въздуха като „Титаник“ миг преди да се скрие под вълните.
Шоу изруга и се претърколи през седалката. Извъртя се във въздуха и хвърли коженото ласо през прозореца на Кейти.
То се уви около клона и той светкавично го затегна.
Чудото беше на път да се случи.
Инерцията на колата почти го измъкна през прозорчето, но той продължаваше да стиска колана с две ръце.
— Хвани се за краката ми, Кейти! Бързо!
Усети как ръцете й се впиват в краката му. Колата продължи надолу. Вече нищо не можеше да я спре.
Той ловко се промуши навън, но изведнъж усети, че нещо не е наред.
— Кейти!
В следващия миг тялото му тежко се стовари на земята. Остър камък се заби в корема му. Пръстите му изпуснаха колана, тялото му започна да се търкаля надолу по стръмния склон. Колата пред него усилваше скоростта си. Подхванато от инерцията, тялото му се превъртя във въздуха и падна по гръб. В момента, в който успя да се надигне до седнало положение, колата се заби в дърветата на дъното на пропастта. Секунда по-късно резервоарът се взриви.
Шоу се хващаше за всичко, което виждаше около себе си — храсти, клони, камъни и пръст. Ако не успееше да се задържи в следващите пет-шест метра, тялото му щеше да полети в огнения ад. После се удари в някакъв стар дънер и изведнъж спря.
— Кейти! — изкрещя той. — Кейти!
Отговор нямаше.
91
Резкият телефонен звън изтръгна Франк от дълбок сън.
Обаждаше се агентът на ФБР, с когото работеха.
Франк се надигна и механично потърси с ръце дрехите, които лежаха в долния край на леглото.
— Какво има? — дрезгаво попита той.
— Току-що са открили убит един от хората в списъка на „Сейнт Олбънс“. Казва се Ричард Пендър.
Франк спусна крака на пода, затисна телефона между ухото и рамото си и започна да навлича панталоните.
— Мамка му! — изръмжа той.
— Това не е всичко.
— Тъй ли?
— Тялото на Пендър било открито благодарение на някакъв съсед, който се обадил в полицията.
— Защо се е обадил? Видял ли е убийците?
— Видял как изнасят двама души от къщата и ги качват в някаква кола.
— Двама ли? Може ли да ги идентифицира?
— Било тъмно, човекът не е сигурен. Но мъжът бил много едър, носели го трима. Другото тяло било на жена.
— Да е видял нещо друго?
— Записал номера на колата, в която ги качили.
— Е, и? — попита Франк, напъха ризата под колана започна да обува чорапите си. — О, не, не ми казвай!
— Колата е на Кейти, взета под наем.
— Какво са търсили там, да ги вземат мътните? — ревна Франк, докато си слагаше обувките. — Още нямаме заповед за обиск!
— По всичко личи, че са предприели малко частно разследване.
— Полицията открила ли е колата?
— Обявили са я за издирване, но резултат все още няма.
— Някой опита ли да се обади на Шоу или на Кейти?
— Да, но не отговарят. Стаите им в хотела са празни.
— Кога е позвънил съседът?
— Преди около два часа.
— Исусе! Може вече да са мъртви. Всъщност сигурно са мъртви! Какво ги е насочило точно към Пендър? Кога е бил ликвидиран?