— Добре, ясно. Но кой би го искал?
— Светът изведнъж е готов да похарчи стотици милиарди за оръжие — промълви Шоу. — А тези пари отиват някъде.
— Искаш да кажеш, че цялата работа е организирана от производителите на оръжие! — втренчено го погледна Франк. — Но аз не вярвам, че компании като „Нортроп Груман“, Арес Корпорейшън или „Локхийд“ ще се забъркат в подобно нещо. Те имат бордове, акционери и всичко останало. Няма начин такова начинание да остане в тайна. А доколкото ми е известно, те и бездруго правят дебели пачки.
— „Бритиш Еъроспейс“ също печели добри пари и едва ли има нужда от нов Армагедон, Шоу — добави Ройс.
— Може би не става въпрос за пари.
— А за какво? — остро попита Франк. — Какво друго може да интересува големите компании?
Шоу се облегна назад и затвори очи.
— Хей! — изгуби търпение Франк. — По-добре ми отговори, ако изобщо имаш някакъв отговор!
Но Шоу не му обърна внимание. До края на пътуването остана със затворени очи, без да отрони нито дума повече.
В болницата наместиха счупената кост на Кейти и й сложиха гипс. Прибраха се в хотела и тя отиде в стаята на Шоу. Отпусна се на леглото, подложи една възглавница под ранената си ръка и загледа как Шоу приготвя импровизирана закуска, използвайки съдържанието на минибара.
Хвърли в уста известно количество чипс от отвореното пликче пред себе си, прокара ги с помощта на глътка диетична сода и каза:
— Е, добре. Франк не е тук и вече можеш да ми кажеш причината, поради която Пендър изправя Русия и Китай една срещу друга. Доколкото разбирам, ти си на мнение, че тя не е свързана единствено с големите пари, които печелят производителите на оръжие.
— Помисли какво всъщност се случва — отвърна Шоу и хвърли в устата си шепа ядки.
— Смърт, война, тотална разруха? — внимателно го погледна тя. — Болести и епидемии? Кажи ми, ако пропускам нещо.
— Ана сподели нещо с мен, когато започна да обръща внимание на „Червената заплаха“…
— Какво?
— Напомняло й на нещо познато. Опит за създаване на нов световен ред или по-скоро на стар световен ред, ако в подобно нещо изобщо има някакъв смисъл. Само с един удар руснаците ликвидират голяма част от организацията на талибаните в Афганистан и предупреждават арабския свят да стои настрана, за да не бъде унищожен. В момента в Близкия изток цари пълен хаос, но никой не се интересува от него, защото вниманието на света е приковано към конфликта между Китай и Русия. А големите държави усилено се превъоръжават. В дългосрочен план нещата вървят към безизходица. Deja vu.
— Нима искаш да кажеш, че организаторите на всичко това искат да ни върнат към Студената война? — сбърчи вежди Кейти.
— При всички случаи Русия и Китай изпитват ужас една от друга. Те едва ли ще се нападнат отново. По-скоро ще навлязат в дълъг период на превъоръжаване, а останалите големи държави ще ги последват. Ето ти го безизходното положение. А след като руснаците използваха ракети „Круз“ срещу Афганистан и им се размина, какво ще попречи и на други държави да използват същата тактика по отношение на някоя по-изостанала страна? Например ислямска?
— Искаш да кажеш, че големите момчета отново демонстрират мускули? Както Русия и САЩ преди време?
— Нещо такова. Вероятно на някой му е писнало от тероризма, който от доста време доминира в международните отношения. И е решил да върне старата система.
— Която е неразривно свързана със заплахата от взаимно гарантирано унищожение?
— Нека не забравяме, че Студената война доведе до най-голямата военна надпревара в историята на човечеството. Но в онези години на никого не му пукаше за процесите в Близкия изток, ако изключим палестинския проблем и, разбира се, петрола. Не се повдигаха мрачни въпроси от морално естество — например въпросът за доброто и злото или за религиозните различия. Положението беше дефинирано пределно ясно: доброто е изправено срещу злото. Народите бяха освободени от задължението да мислят за него, тъй като то беше факт. И повечето от тях го приемаха дори при заплахата от нов Армагедон. За съжаление това беше повсеместно явление.
Кейти довърши чипса в пликчето.
— Онзи мръсник Пендър така и не ми преведе двайсетте милиона! — въздъхна с престорена покруса тя.
— Е, и?
— Но аз го заплаших, че ако не получа парите, ще разкрия истината пред света.
— Това ще те превърне в мишена, Кейти — помръкна лицето на Шоу.
— Аз вече съм мишена.
— Значи ще станеш още по-голяма.
Тя с мъка се надигна и спусна крака на пода.
— Виж какво, Шоу. През целия си съзнателен живот съм се борила за истината и нямам никакво намерение да се отказвам от досегашното си поведение. А преследването от тяхна страна вероятно е единственият начин да се доберем до истината. — Протегна ръка, пръстите й леко го докоснаха. — А ти ще ме пазиш, нали?