Шоу покри пръстите й с длан и кимна.
— Ще те пазя. В замяна искам всичко да става по моя начин. Ще бъдем изложени на многобройни рискове, но ти трябва да ми имаш доверие.
— Имам го — кимна тя. — Всъщност винаги съм го имала.
93
В нула часа универсално време Кейти Джеймс се появи в същия уеб сайт, в който преди време за пръв път се бе явил и Константин. И това не беше съвпадение.
Материалът беше заснет от Шоу в хотелската й стая.
Кейти беше възстановила естествения цвят на косата си, която обаче продължаваше да стърчи. Говореше твърдо и ясно, без да използва бележки.
— Казвам се Кейти Джеймс. Нищо от онова, което написах в първия си материал, не отговаря на истината. Сега съм пред вас, за да научите за истинския развой на събитията. Китайците не стоят зад кампанията, наречена „Червена заплаха“. А руснаците не са извършители на „Лондонската касапница“. Адам Лесник — човекът, който ми предостави тази информация, се оказа лъжец. — Тя вдигна гипсираната си ръка пред камерата. — Истинските инициатори на тази кампания за малко не ме ликвидираха. — Пауза. — А кои са те? Единият от тях е Ричард Пендър, собственик на компанията „Пендър и сътрудници“ със седалище във Вирджиния. Той е, или по-скоро беше, перцептивен мениджър. Но вече не е между живите. Ликвидираха го хората, които го бяха наели да създаде една фалшива истина и да я наложи на света. Константин беше лъжа. Десетките хиляди невинни жертви на режима в Русия също са лъжа, както и Таблицата на трагедиите.
Всичко това беше създадено с една-единствена цел: Русия и Китай да бъдат доведени до ръба на войната. Защо? За да започне всеобщо превъоръжаване. Кой би пожелал това? Кой би спечелил от него? Тук е мястото да добавя, че благодарение на „Червената заплаха“ в момента една дузина правителства, включително тези на Русия, Китай, САЩ, Англия, Франция и Япония, правят военни поръчки за милиарди долари при няколко големи производители на оръжие. Някои хора очевидно се стремят да върнат Студената война, при което цялото човечество ще живее в страх от унищожение. Но ние няма да позволим това да се случи. Искам да отправя едно малко послание до организаторите на този зловещ заговор: „Истината ще излезе наяве. И когато това стане, никак няма да ви бъде приятно, повярвайте ми!“
Освен изявлението на Кейти основните медии получиха и насочваща информация относно дейността на Пендър и последвалото му отстраняване, имащо за цел да насърчи разследващите журналисти в търсенето на истината. В интернет се появи списък на главните производители на оръжие, които имат интерес от новата надпревара във въоръжаването. В двайсетина от най-популярните блогове се появиха подробностите по разкриването на Лесник като подставен информатор и неговото физическо ликвидиране. Всичко това се разпространи с бързината на горски пожар.
Светът реагира моментално. Небето над много страни буквално потъмня от дима на запалените тениски с надпис „Помнете Константин“. Редакцията на вестник „Скрайб“ направи отчаяни опити да извлече някаква полза от репортажа на Кейти Джеймс, но след техния провал се стигна до уволнението на главния редактор Кевин Галахър. ФБР пусна в публичното пространство огромно количество информация, отнасяща се до убийството на Ричард Пендър. Същото се случи и в Лондон, където станаха известни всички подробности около касапницата във Финикс Груп и смъртта на Арон Лесник.
Производителите на оръжие публикуваха съвместна декларация, в която категорично отрекоха всякаква намеса в кампанията „Червена заплаха“. Но тя беше приета горе-долу така, както месеци по-рано се приемаха гневните декларации на Русия.
Военните министерства в повечето от влиятелните държави по света получиха заповед за анулиране на всички договори за доставка на нови оръжия. В същото време правителствата на Русия и Китай постигнаха споразумение за сдържане от враждебни действия, а президентът Горшков и китайският му колега приеха да се срещнат в неутрална страна и да обсъдят бъдещите си двустранни отношения.
Но светът искаше повече. Много повече. Хората настояваха да научат кой ги беше заблудил, искаха конкретни имена. И то незабавно.
94
Николас Крийл седеше сам в разкошната конферентна зала на борда на „Шайло“. Току-що беше разговарял с оперативното ръководство на Арес Корпорейшън. Новините бяха лоши. Масовото анулиране на договорите за оръжейни доставки беше факт. Няколко трилиона долара се превърнаха в илюзия. Онази побъркана жена обяви, че светът трябва да бъде управляван от слабите и маниаците, а не от силните и цивилизованите — нещо, което гарантирано щеше да го превърне в кошмарно място за живеене. Но въпреки това я провъзгласиха за Спасител. Нима той, Николас Крийл, единствен бе прозрял истината? Светът би бил далеч по-спокоен, ако се развиваше според неговите виждания. Но сега отиваше по дяволите. На всичкото отгоре заради тази жена се беше лишил от своя пием гений. Разбира се, друг щеше да заеме мястото на Пендър, който обаче със сигурност нямаше да бъде толкова добър.