— Разбирам гнева ви — хладно кимна Кейти. — Но според мен истинската причина за него е загубата на купищата долари, които държавите по света бяха готови да похарчат за въоръжение.
— Мога да те уверя, че имам достатъчно пари. Но Тиъдър Рузвелт беше безкрайно прав: „Говори тихо, но носи голяма тояга.“ Най-великите президенти на Америка прекрасно знаеха, че военната мощ лежи в основата на всичко. На всичко!
— Войната е нещо страхотно, а?
— Нямаш право да се оплакваш, защото си изградила цялата си кариера върху нея! Славата винаги е за победителя!
— Не съм градила кариерата си по собствен избор. А моите репортажи винаги са показвали ужасите на войната. Никога не съм виждала нищо велико в нея.
— Значи не си търсила както трябва. Политическата история се гради именно върху военните конфликти.
— Спомням си една мисъл на прочут генерал — поклати глава Кейти. — Добре, че войната е толкова ужасна, иначе хората със сигурност щяха да я обикнат.
— Главнокомандващият войските на Конфедерацията генерал Робърт Лий — кимна Крийл. — Изрекъл го е в навечерието на битката при Фредериксбърг. Но историята доказа, че той е на страната на губещите. Аз се занимавам единствено с победителите.
— Служили ли сте някога в армията, мистър Крийл? — Стреляли ли са по вас, вие отвръщали ли сте на огъня? — Крийл не отговори. — Е, по мен са стреляли. Мога да ви уверя, че сред същинските участници в битката няма победители и победени. Има само оцелели.
Приведе се напред и попита:
— Мога ли да ви кажа нещо лично?
— Всеки осъден има право на последна дума.
— Върви на майната си!
— Страхотно, мис Джеймс! Виждам, че наистина умееш да боравиш с думите.
Вратата се отвори и на прага се появи един от хората му.
— Имате посетителка, мистър Крийл — съобщи той, пристъпи напред и зашепна на ухото на господаря си.
Крийл го изслуша и рязко вдигна глава.
— Веднага я разкарайте от яхтата! — заповяда той.
— Тя спомена за някакви компютърни файлове, на които попаднала в офиса ви, сър — добави с разтревожен глас човекът.
Очите на Крийл леко се разшириха.
— Ясно. Добре. Идвам веднага.
Съпругата на Крийл го чакаше в коридора. Беше облечена с къса пола, на краката си имаше чехли с високи токчета. Двама от хората му стояха от двете й страни.
— Каква приятна изненада, скъпа! — възкликна Крийл.
Тя му отговори с оглушителна плесница. Мъжете до нея бързо извиха ръцете й.
— Нима си въобразяваш, че можеш да ме изхвърлиш край пътя като някакъв ненужен боклук? — изкрещя извън себе си тя. — След всичко, което направих за теб? И на теб? Отвратителен мръсник! Аз съм мисис Николас Крийл и ще си остана такава!
— Разбирам, че си разстроена — промърмори той. — Но и най-хубавите неща имат край. Мисля, че компенсацията ти след развода ще бъде достатъчно щедра.
— Не можеш да се разведеш с мен, защото знам много неща! — обяви тържествуващо тя, после, без да обръща внимание на стоманения му поглед, забързано добави: — Ти несъмнено ме мислиш за тъпачка, но ако си спомняш, веднъж ти споменах, че много харесвам офиса ти. Е, причината не е тази, за която си мислиш. Отдавна съм се убедила, че не е зле човек да има резервни амуниции, особено когато живее сред хора с мания за величие. Ето защо обърнах внимание на компютъра ти. Знаеш ли какво ще ти кажа, Ник? Би трябвало да смениш паролата си за достъп след развода с последната ти жена. Може би си забравил да го направиш, а може би просто не си обърнал внимание. Но благодарение на нейното име аз влязох в компютъра и там открих много интересни неща. Ти си доста лошо момче, Ник.
— Това наистина променя нещата — любезно се усмихна Крийл. — Ела, ще отидем на друго място, където можем да си поговорим на спокойствие. — Обърна се към хората си и заповяда: — Отпратете катера. Тя няма да се нуждае от него, защото остава на борда.
Мис Секси се освободи от хватката на горилите и последва съпруга си.
Вратата на библиотеката се захлопна зад тях. Тя бавно се огледа, после очите й се спряха на Кейти.
— Познавам ви — промълви тя. — Вие сте Кейти Джеймс.
Крийл я гледаше с престорена тъга.
— Страхувам се, че си избрала крайно неподходящо време за посещението си, скъпа. А между другото, ти наистина си тъпачка, след като се появяваш на яхтата сама и споделяш всичко, което знаеш.