И се озова срещу Ройс, насочил пистолет в гърдите му.
— Беше прекалено лесно, Шоу — каза англичанинът. — Изобщо не съм впечатлен.
— Какво е чувството да си ченге предател, Ройс?
— Когато не се появих заедно с Джеймс, би трябвало да разбереш накъде вървят нещата.
— Напротив, разбрах го доста по-рано.
Ройс наклони глава, чертите му се опънаха.
— Как?
— За теб е без значение.
— Защо?
— Защото вече си мъртъв.
Ройс размаха пистолета, опитвайки се да възвърне самочувствието си.
— Май наистина си голям глупак! — изсъска той. — Тук си, за да видиш малката Кейти, нали? Да вървим в подводницата тогава! Ще ви оправим в комплект. — На лицето му се появи злобна усмивка. — Какво ще кажеш? Човекът разполага със собствена подводница! Това се казва истинска власт!
Ръката на Шоу се отпусна встрани от тялото му, докосвайки една почти незабележима издутина на колана. Сигналът за помощ полетя в ефира.
— Искам да те попитам нещо, Ройс — небрежно промърмори той.
— Какво?
— Мина ли ти през ума да разгледаш часовника си? Защото преди известно време прикрепихме една малка буболечка към него.
Ройс механично сведе поглед към китката си.
В следващия миг се хвана за гърдите и пръстите му докоснаха дръжката на ножа, който прониза сърцето му. Кръвта бързо запълваше гръдната кухина, очите му бавно се вдигнаха.
— Сега впечатлен ли си? — попита Шоу.
Прескочи падащото му тяло и се втурна напред. Трябваше да стигне до подводницата. До Кейти.
Утробата на „Шайло“ беше разделена на няколко огромни хангара. В един от тях в сух док се намираше 35-тонна подводница. Шоу насочи вниманието си към мъжете, които я охраняваха. Бяха трима. Единият беше по-едър дори от него, с дълга и къдрава черна коса. В ръката му пропука радиостанция. Той я приближи до ухото си, после каза нещо в микрофона. Миг по-късно махна на колегите си и тримата бързо напуснаха хангара.
Шоу се покатери по корпуса, вдигна люка и скочи в подводницата. Започна претърсването с максимална бързина. Зърнал женските ръце и крака, които стърчаха изпод някаква скамейка в задната част, той усети как сърцето му спира. Издърпа тялото на жената, видя русата й коса и почти се парализира от ужас. Започна да диша едва когато осъзна, че това не е Кейти. После видя чувала за трупове и сърцето му отново се сви. Наведе се и дръпна ципа с треперещи пръсти.
После долови някакъв звук. Мъжете се връщаха.
97
— Разкарайте я оттук — заповяда Крийл на двама от хората си, които държаха затворения чувал. — Искам да я погребете в изкопа на новото сиропиталище. Ще я сложите в сандък. На строителите ще обясним, че става въпрос за паметна капсула. — Той се извърна към Сизър и рязко попита: — Къде е Ройс?
— Някъде тук.
— Искате ли първо да я убием, мистър Крийл? — попита единият от мъжете с чувала.
— Не. Искам, когато се свести, да осъзнае, че е погребана жива. Специалистите твърдят, че няма по-голям ужас. Искам тя да го изпита с пълна сила.
Чувалът бе натоварен на катера и мъжете потеглиха.
— А сега какво ще правим? — попита Сизър.
— Време е да изчезваш. До следващия път.
— Няма да стане! — обади се един глас зад тях.
Двамата бавно се обърнаха. Шоу стоеше на няколко крачки с пистолет в ръце.
Крийл трепна, но бързо се овладя.
— Наричат те Шоу, нали? — подхвърли той, но Шоу не реагира. — Знам за отношението ти към случващото се и мисля, че никакви пари няма да те накарат да се оттеглиш. — Шоу продължаваше да мълчи. — Май сме в задънена улица, а?
— Не мисля така — изръмжа Шоу и насочи пистолета в главата му.
— Мистър Крийл? — обади се капитанът, наблюдавайки със страх развоя на събитията от мостика.
Шоу отмести поглед само за миг, но той се оказа достатъчно дълъг.
Куршумът на Сизър парна слепоочието му.
Той светкавично се претърколи наляво и изстреля четири патрона в бърза последователност.
Крийл успя да се прикрие зад открития бар, а Сизър хукна към горната палуба, откъдето щеше да има по-добра позиция за стрелба. Шоу осуети плановете му, като простреля крака му. Едрият мъж изпразни пълнителя си в негова посока, което му даде възможност спокойно да се прицели за решителния изстрел. И точно тогава пистолетът му засече.
Сизър закуца нагоре по стълбите, следван по петите от Шоу. На горната палуба двамата се изправиха един срещу друг. Размениха си удари и Сизър улучи ранената ръка на Шоу, но за щастие инжекцията действаше. В отговор получи силен удар в корема. После Сизър предприе директна атака. По-голямата му тежест извади Шоу от равновесие и двамата се строполиха в основата на пулта за управление. Кормилният лост се измести, „Шайло“ започна да завива наляво към открито море. Котвената верига се изпъна. Пръстите на Сизър сграбчиха ризата на Шоу и почти я разкъсаха. Шоу на свой ред се опита да го препъне, но противникът му отскочи със завидна пъргавина и се хвърли в контраатака.