— Не, разбира се. Претърсете яхтата, ако желаете. Тя не е тук, защото отдавна отплава към сушата.
— А как Кейти се озова на борда? — попита Франк.
— По същия начин като този човек! — отвърна Крийл и посочи към Шоу. — Тайно и без разрешение!
Кейти вдигна ранената си ръка.
— Проследяващото устройство не беше в гипса, а вътре в мен — обяви тя и опипа раната. — Предавателят беше поставен още докато ми наместваха костта. — Стрелна с очи Шоу и добави: — Неотдавна имах възможност да се запозная с тази техника.
— Именно по този начин я проследихме — каза агентът на ФБР. — А се появихме на борда след сигнал за тревога, изпратен от Шоу.
— Нищо не разбирам — промърмори италианецът. — Какво всъщност става тук?
— Този човек… — започна Кейти, но Крийл я прекъсна.
— Тя отправя нелепи обвинения по интернет! — извика той. — Предполагам, че сега ще ме обвини в организирането на някакъв престъпен заговор! Което е абсурдно!
— Той ме отвлече — обяви Кейти.
— Аз пък казвам, че не съм. Вашата дума срещу моята. Това едва ли е достатъчно за повдигане на обвинение.
— Мистър Крийл строи сиропиталище в нашия град — обади се италианецът.
— Пет пари не давам, дори да покрие улиците ви със злато! — извика Франк. — Този негодник ще дойде с нас!
— Аз не мисля така.
— Ще остана на яхтата си, господин полицай — заяви Крийл. — Ще се свържа с адвокатите си и нещата ще се изяснят по цивилизован и законен начин.
— Той има и подводница — обади се Шоу.
— Ами, да — извъртя очи Крийл. — Ще избягам с нея, съвсем в стила на Джеймс Бонд… — Очите му се плъзнаха по лицето на Шоу. — Според мен фактите ще докажат, че на борда се намира един изключително опасен престъпник. Той уби личния ми бодигард. Вижте кръвта по ръцете и ризата му.
Шоу наистина беше изпоцапан с кръвта на Сизър.
— Качете се на мостика и ще се уверите със собствените си очи — добави Крийл.
Един от полицаите изтича по стълбите и скоро се появи обратно. Кръстеше се, лицето му беше позеленяло.
— Господи! — извика той. — Той е обезобразен!
— Вие ли убихте онзи човек? — остро попита полицейският капитан.
— Да — кимна Шоу.
— Ето, най-после имате признание! — тържествуващо извика Крийл.
— Убих го при самозащита. Едва ли допускате, че сам съм си причинил всичко това. — Той посочи разкъсаната си риза и синините по лицето.
— Това ще реши италианския съд! Господин полицай, моля ви незабавно да свалите този убиец от кораба ми!
Полицаят извади пистолета си, последван от подчинените му. Франк и агентите на ФБР реагираха по същия начин.
— Не — спря ги Шоу. — Готов съм да тръгна с тях. — Обърна се към Крийл и добави: — Това не е краят.
— Разбира се, че не е! Адвокатите ми с лекота ще отхвърлят абсурдните ти обвинения. И когато това стане, аз ще продължавам да съм свободен човек, обичан от всички, но ти ще гниеш в затвора! На това му се казва правосъдие!
Шоу се стрелна напред и го сграбчи. Полицаите побързаха да го дръпнат.
— Много добре! — задъхано извика Крийл. — Към обвиненията ще бъде добавен и опит за физическа разправа!
— Спокойно, Шоу — обади се Франк. — Ще имаме грижата да оправим нещата. — А ти… — Показалецът му се заби в гърдите на Крийл. — Опиташ ли се да напуснеш кораба с подводница, хеликоптер или дори с космически кораб, отиваш в историята!
— Сбогом, господа — каза хладно Крийл. — С нетърпение очаквам да се видим в съда, където всеки от вас ще получи подобаващо наказание. — После се обърна към Шоу с широка усмивка. — А за теб ще си спомням всеки път, когато се качвам на борда на яхтата си.
Николас Крийл изчака моторниците да потеглят и се затвори в кабината си. Предстояха му няколко телефонни разговора, за да се оправи с бъркотията. Първият от тях беше с мъжете, които без съмнение вече полагаха в древната италианска земя тялото на четвъртата му съпруга. Той щеше да се справи с всичко. Винаги се справяше. Необходими му бяха малко време, малко пари, малко изобретателност и здрави нерви. И това щеше да бъде достатъчно както винаги.
Извади пура от луксозната кутия на писалището и опипа джобовете си за запалка. Ръката му докосна някакъв метален предмет, който обаче не беше запалка. Извади го и го огледа. Беше тънък и плосък. Какво търси в джоба ми? — зачуди се той. Кръв ли бе петното отгоре? В ноздрите го удари миризма, която му се стори позната.
Крийл нямаше как да знае, че в същия този момент Шоу стискаше в шепа малко дистанционно управление въпреки белезниците, които стягаха китките му, докато плаваха с полицейската моторница. Очите му се извърнаха към Кейти, която стоеше до него. Тя го гледаше напрегнато. Не лицето, а разкъсаната му риза. Единствено тя беше забелязала, че липсваха шевовете, които му беше поставила Лиона Бартарома — пенсионираният дъблински хирург с огромен опит, а сега екскурзовод.