— Искам да си изясним нещата, мистър Фишер — нервно отвърна Франк. — Най-вече по отношение на Шоу.
— Не искам да изяснявам нищо, свързано с този човек! — отсече възрастният мъж и лицето му бавно почервеня.
— Съжалявам, но ще се наложи! — тръсна глава Кейти.
— А защо?
— Защото той го заслужава. В името на истината. А вие трябва да го направите заради паметта на Ана.
— Паметта на Ана?! Какво имате предвид?
— Вашата дъщеря беше умна, красива и напълно завършена като личност. И беше лудо влюбена в този човек. Вие сте длъжен да разберете защо.
— Пусни ги да влязат, Волфганг.
Очите на всички се насочиха към Наташа, която се беше изправила зад съпруга си.
— Нека влязат, а ние ще ги изслушаме. Тази жена има право. Трябва да го направим заради Ана.
Франк и Кейти минаха покрай Волфганг и влязоха в къщата. През следващите два часа разговаряха за това, което се беше случило, без да пропуснат и най-малката подробност.
— Мили боже! — възкликна Волфганг, когато в стаята най-сетне се възцари тишина. — Аз трябва да се срещна с Шоу! Да му кажа, че… — Очите му безпомощно се извърнаха към Наташа.
— Да му кажеш, че вече мислим по друг начин — твърдо довърши тя.
— Точно така, по друг начин — кимна Волфганг.
— В такъв случай си вземете палтата — подкани ги Кейти.
100
Шоу седеше на земята до гроба на Ана. Листата започваха да жълтеят, духаше хаплив ветрец. Беше му хубаво да е тук. Чувстваше осезателно присъствието й. Струваше му се, че може да остане завинаги.
Долови стъпките им далеч преди да ги види. Изправи се и напрегна взор към групичката начело с Волфганг. Понечи да се отдалечи, но после различи фигурите на Кейти и Франк. Остана, без да знае какво ще се случи и как трябва да реагира.
Волфганг тръгна право към него.
— Тези хора ни разказаха всичко — каза той, посочвайки Франк и Кейти.
— Казаха ни истината, Шоу — добави Наташа, пристъпи към него и взе ръката му между дланите си. — Ужасно съжаляваме, че се държахме така с теб.
— Да, много съжаляваме — виновно го погледна Волфганг.
Шоу стрелна с поглед приятелите си. Франк гледаше в земята, а Кейти го дари с окуражителна усмивка.
Волфганг протегна ръце и го прегърна, а Наташа се притисна към тях. И двамата се разплакаха. Устните на Шоу затрепериха, очите му се навлажниха. Хванати за ръце, те дълго стояха над гроба на Ана, разменяйки си тихи реплики.
Изправена до Франк, Кейти мълчаливо бършеше сълзите си.
— Не мога повече, Кейти — прошепна коравият мъж. — Не ме бива в емоциите. Ще се чувствам по-добре дори с деветмилиметров глок в гърлото!
След тези думи Франк се обърна и започна да се отдалечава. На Кейти й се стори, че чу сподавено ридание.
Половин час по-късно Волфганг и Наташа си тръгнаха, а Кейти бавно пристъпи към Шоу.
— Благодаря ти — прошепна той, без да отделя очи от гроба.
— Как се справяш? — тихо попита тя.
— Част от мен си дава сметка, че Ана е мъртва. Но другата просто отказва да го приеме…
— Скръбта е много особено чувство. Някои хора твърдят, че е процес с много фази. За всеки е различно. Но човек се чувства толкова самотен, че не виждам друго име за това състояние освен… Освен рядък вид персонален ад…
— Губила ли си близки хора? — обърна се да я погледне той.
— Всеки човек го е преживявал — сви рамене тя.
— Имам предвид конкретен човек.
Кейти отвори уста да отговори, но бързо я затвори.
— Затова ли пиеш? — тихо попита той, отместил поглед към ярко оцветените есенни листа.
Кейти натика ръце в джобовете си, кракът й започна да рови пръстта.
— Казваше се Бенхам — тихо промълви тя. — Малко момче, което трябваше да порасне и да стане достоен мъж. Но това не се случи. Заради мен. Аз спечелих втория си „Пулицър“, а той свърши в една дупка в околностите на Кандахар. — Изпусна въздуха от гърдите си и отчаяно прошепна: — Да, поради тази причина пия толкова много…
— Не можеш да го забравиш, така ли?
— Никога няма да го забравя! — задавено отвърна тя. Никога!
— Знам как се чувстваш — промълви той, сложи ръка на рамото й и я погледна в очите. — Сбогом, Кейти. Грижи се за себе си.
Обърна се и започна да се отдалечава. Няколко секунди по-късно фигурата му се стопи между дърветата.
Тя остана сама сред мъртвите. След известно време се наведе и премести цветята на Шоу по-близо до надгробната плоча. Зад издълбаните в камъка прощални думи прозираше животът на една забележителна жена и неясният образ на мъжа, който я беше обичал приживе и продължаваше да я обича и в смъртта.
Най-сетне се надигна, обърна гръб на гроба и с бавна крачка тръгна обратно, към светът на живите.