— Бегло. Разказах им само каквото видях. Не споменах, че предварително съм разговаряла с него, защото не искам повече неприятности. За тях си останах случаен минувач.
— Ще разберат, че си ги излъгала в момента, в който излезе материалът. Между другото, кога ще стане това? Сигурен съм, че вече си го написала.
— Наистина го написах. Ето защо искам да говоря с теб.
Той се облегна и я погледна очаквателно.
— Ами говори.
— Нямам желание да предизвикам избухването на трета световна война.
Шоу отпи глътка кафе, а Кейти неохотно посегна към салатата. Мълчаха в продължение на цяла минута.
— Какво очакваш да чуеш от мен? — попита той. — Че не бива да публикуваш материала си? Аз вече ти го казах.
— Наистина ли си убеден, че разкриването на истината ще причини повече вреда, отколкото полза?
— Да, убеден съм. Но нека се върнем малко назад. Ние все още не знаем, че фактите в твоя материал отговарят на истината.
— Откъде знаеш, след като не си го чел? — трепна тя.
— Ти не ми позволи! — прогърмя той, после смекчи тон. — Виж какво, Кейти. Съжалявам за това, което сполетя Лесник. Но нямам никаква представа дали е свързан с лошите, или ти е казал истината.
— Фактът, че го застреляха на улицата, категорично сочи, че не е бил свързан с лошите. Той е знаел истината, а те са го проследили, за да му затворят устата.
— Тази теория издиша в няколко посоки. Как са го проследили? Защо го убиха? За да не проговори за руснаците?
— Този спор вече сме го водили — въздъхна Кейти.
— Така е — кимна той, облегна се и отмести очи от лицето й.
— Защо връхлетя в стаята му по този начин?
— Да кажем, че имах лош ден.
В очите й се появи любопитство, което не остана встрани от вниманието на Шоу.
— Бях в моргата — неохотно поясни той.
— Но защо?! — слисано го погледна тя.
— Не знам. Просто имах чувството, че трябва да я видя. После се отбих в апартамента й, но и това не помогна.
— Всички тези спомени… — съчувствено кимна Кейти.
— Там се сблъсках с родителите й — въздъхна той. — А баща й ме нападна.
— Мили боже!
— Най-лошото беше, че той ме обвини за смъртта й.
Кейти се вцепени от изненада.
— Но защо го е направил?
— От негова гледна точка има някаква логика. Разбрал е, че пътувам по света и осъществявам контакти с въоръжени хора. Освен това са го предупредили, че съм престъпник. После прострелват Ана и аз, естествено, съм виновният.
Отново замълчаха.
— Засега няма да публикувам материала — промълви тя. — Искам да науча повече.
— Мъдро решение, Кейти — вдигна глава той. — Одобрявам го напълно.
— А ти какво ще правиш?
— Ще търся убийците на Ана.
64
Николас Крийл започваше да губи търпение. Репортажът на Кейти Джеймс би трябвало вече да излезе. Лесник й беше разказал всичко и беше мъртъв. А тя разполагаше с материала на века — онзи, който щеше да я изстреля отново на върха. Защо се бавеше?
Хората му бяха провели дискретни телефонни разговори с редица медии, между които и „Скрайб“. На практика Крийл беше пасивен инвеститор в този вестник и именно той беше уредил поръчката на Кейти чрез своите посредници. Вероятно имаше някакъв проблем. Дали бе предала материала си? Имаха ли причини да го задържат? На това трябваше да се сложи край.
Позвъни на Пендър и му обясни ситуацията.
— Не искам да се разбере, че оказвам натиск върху редакцията, Дик — каза той на своя „мениджър на истината“, както обичаше да го нарича. — Затова трябва да им измъкнеш материала, без да подбираш средствата.
— Бъдете спокоен, мистър Крийл. Знам как да го направя по най-добрия начин.
Пендър прекъсна връзката. Начинът да накараш дадена редакция да публикува спрян материал е само един — страхът, че някой друг ще го отмъкне. В ерата на интернет това бе най-лесното нещо на света.
Още същата вечер в няколко добре посещавани сайта се появиха съобщения за предстоящото публикуване на сензационен материал, свързан с „Лондонската касапница“.
„Стряскащи нови разкрития! — обяви един от фалшивите блогове. — Потресаващ разказ на очевидец.“
„Фатални последици за света след разкритията за убийствата в Англия! — тръбеше друг. — Потресаващ разказ за трагедията, свързана с неотдавнашно убийство в Лондон.“
Натрапчиво мигащи прозорчета напомняха, че сензационната история ще бъде публикувана всеки момент.
Пендър качи изфабрикуваната информация на сайтовете, които се използваха постоянно от повечето печатни издания, включително „Скрайб“, след което се въоръжи с търпение и зачака.
Не му се наложи да чака дълго.