Настаниха се край малката заседателна маса в звукоизолирано помещение.
— Съпругата ви върна ли се от чужбина заедно с вас? — попита Пендър.
— Не. Взаимоотношенията ни приключиха.
Мис Секси все още беше в Южна Франция, където по изчисленията на Крийл вече би трябвало да са й връчили документите за развода. Той беше готов да се обзаложи, че и в този момент съпругата му е била гола. Как ли ще харчи петте милиона долара годишна „стипендия“, която й се полагаше за десет години напред според клаузите на предбрачния договор? — запита се Крийл. Е, страстта към голотата със сигурност щеше да й спести някой и друг долар за дрехи. Това беше последната му мисъл за мис Секси, която изчезна от съзнанието му завинаги.
— Ясно — кимна Пендър, погледна към архитектурните планове на масата и попита: — Поредният палат някъде по света?
— Не. Сиропиталище в Италия.
— Продължавам да се учудвам на разностранните ви интереси, мистър Крийл.
— Радвам се да го чуя — хладно отвърна милиардерът.
— Единственият материал на Джеймс вече надхвърли всичко, което сме направили досега — добави Пендър. — Никога не съм виждал подобна медийна активност. Никога!
— Чакай да видиш какво ще стане, когато довършим историята вместо нея.
Пендър насочи вниманието си към документите пред себе си.
— Което ще включва китайската собственост на Финикс Груп, плюс файловете, доказващи, че кампанията „Червена заплаха“ е организирана именно от Финикс Груп. Същите, които английските власти са скрили, за да предотвратят международна криза. — Говореше за тези неща така, сякаш четеше списък за пазаруване. На лицето му изплува усмивка. — Признавам, че е върховно шоу. Вие за пръв път достигате до такъв връх. Правя ви този комплимент с ясното съзнание за всичко, което сте постигнали досега.
— Ситуацията го изисква, Дик — остро отвърна Крийл. — Колко време ще ти трябва за разпространението?
— Дайте заповед, и моментално ще наводня интернет. Пет минути по-късно новината ще достигне до алчните нокти на всички големи медии.
— Сигурен ли си, че няма да тръгнат да я проверяват?
— Да я проверяват ли? — изсмя се Пендър. — При създалата се ситуация? На кого му пука? Сега най-важното за тях е бързината. Който стигне пръв, той ще определи истината. И вие прекрасно го знаете.
— В такъв случай действай. Веднага!
Пендър извади своето блекбери и изписа на яркия екран една-единствена дума: Изстрелвай! — изричайки я и на глас.
— Намирам я подходяща за всички, които се занимават с производство на оръжие — обясни той.
— Много вдъхновяващо — равнодушно рече Крийл.
Работиха още няколко часа, след което Пендър започна да си събира багажа.
— Какво друго ни предстои? — обърна се към милиардера той.
— Поредната акция „ботуши по земята“ — отвърна Крийл. — Приятен път до Вашингтон. О, и още нещо, Дик… Мисля, че ще получиш доста внушителен бонус в момента, в който подпишем официалните договори с Русия и Китай.
— Гледам да си върша работата — скромно отвърна Пендър, но не успя да сдържи доволната си усмивка.
— Това означава ли, че се отказваш от бонуса?
Засмяха се и двамата, но смехът на Пендър беше доста по-нервен.
— Благодаря ви, мистър Крийл.
Една врата в дъното се отвори, след като Пендър се оттегли. Сизър се насочи към масата и спокойно седна срещу господаря си.
— Разбира се, ти знаеш къде се намира Джеймс — подхвърли Крийл. В интонацията му липсваше въпрос.
— Крие се в Лондон — кимна Сизър. — Държим я на къса каишка, особено след като се погрижихме за Лесник.
— Арон Лесник. Никога не се доверявам на хора, които действат от алтруистични подбуди. Човек не знае кога ще пожелаят отново да постъпят правилно и да прецакат всичко.
— Със сигурност мога да кажа, че мразеше руснаците, защото са видели сметката на стареца му. Искате ли да отстраним и онзи Шоу?
— Все още не. Ако бях хазартен тип, а понякога съм такъв, бих се хванал на бас, че съвсем скоро отговорът на този въпрос ще бъде положителен.
— А Джеймс?
— Тя изигра своята роля. Не виждам причина да я държим за повторна употреба. В материала й присъстват разкритията по отношение на Русия, така че решението е очевидно… — В очите му се появи въпрос.