— Само да не е полоний–210 — изръмжа Сизър. — Да се борави с тази гадост е опасно, а и ще ми трябва време, за да го набавя.
— Би било глупаво да го правим по толкова очевиден начин — кимна Крийл, наведе се над масата и впи поглед в очите на Сизър. — Преди години имаше един български дисидент на име Георги Марков, който по ирония на съдбата беше убит в Лондон с помощта на чадър. Надявам се, че помниш тази случка.
— И още как! — ухили се Сизър.
— В такъв случай действай.
Крийл махна с ръка и Сизър изчезна с бързината, с която се беше появил.
66
Шоу мълчаливо наблюдаваше хората на Ройс, които старателно изследваха местопрестъплението с надеждата да открият несъществуващи улики. Самият агент на МИ5 излезе да говори с някого, оставяйки Шоу да се пита дали нещата могат да се влошат още повече. Ройс беше бесен от материала на Кейти, но не подозираше, че Шоу е замесен в тази работа и дори се беше виждал с Арон Лесник.
Извадиха тялото на поляка от Темза. В тила му откриха куршума, който беше сложил край на живота му. Той вече не можеше да отговаря на никакви въпроси. Дали Кейти не бе последвала съдбата му?
Франк се появи в дъното на коридора и се насочи към него.
— Не ми каза къде отиде, след като излязохме от апартамента на Ана — подхвърли той.
— Вярно е, че не ти казах.
— Някаква връзка с Кейти Джеймс и ексклузивния й материал?
— Не съм вързан за полата на тази жена, Франк.
— Ясно. Но откъде, по дяволите, е изровила историята на този поляк? И кой го уби?
— Нямам представа — мрачно отвърна Шоу, без да реагира на подозрителния му поглед.
Покрай него мина мъж от криминалния екип, когото не беше виждал досега. Някаква врата на долния етаж шумно се затръшна.
— Ще разрешите ли? — попита мъжът. — Искам да използвам тоалетната.
Шоу се огледа и осъзна, че е препречил вратата. Отмести се крачка встрани и онзи посегна към бравата.
Откъм стълбището долетя тропот на тичащи нозе, последван от крясъците на Ройс. Агентът явно беше притеснен от нещо и доколкото Шоу успя да разбере, това беше самият той.
Криминалистът разтърси бравата, но вратата не се отвори. Миг по-късно в коридора се появи униформеният сержант, който дежуреше в сградата още от самото начало.
— Трябва да си нов — обърна се към мъжа той. — Използвай тоалетната на приземния етаж, защото тази не работи.
Гласът на Ройс долетя по-ясно.
— Шоу! Къде си, да те вземат мътните?
В следващия миг се появи на площадката. Дишаше тежко, лицето му беше мораво. Втурна се към Шоу, размахвайки някакъв лист.
— Какво знаеш за това, по дяволите?
Шоу пое листа. Беше разпечатка от новинарски сайт в интернет. Информацията беше кратка, но конкретна. Финикс Груп бе собственост на китайското правителство или се издържаше от него. Веществените доказателства, открити в сградата, недвусмислено сочеха, че именно Финикс Груп бе инициатор на кампанията „Червена заплаха“. Което, естествено, означаваше, че кампанията бе организирана от Китай. Според новинарския сайт, чието име не беше посочено, именно това бе причината за нападението срещу централата на компанията, осъществено от хората на Горшков. Едно просто обяснение, което несъмнено щеше да бъде възприето от световната общественост.
— Мрежата е залята с тази гадост! — изкрещя Ройс и обвинително заби показалец в гърдите на Шоу. — Целият свят говори за нея!
Успял да хвърли едно око на новината през рамото на Шоу, Франк се намеси:
— Но защо тя трябва да е негов проблем?
— Не съм източникът на информацията — спокойно каза Шоу. — С никого не съм споделил видяното тук.
От изражението на Ройс личеше, че не му вярва.
— Дори с твоята приятелка Джеймс? — изръмжа той. — Пак ли са я прецакали?
— Не знам за какво говориш! — раздразнено извика Шоу.
— Ще отречеш ли, че я познаваш?
Шоу се поколеба.
— Вече знам отговора, не се опитвай да ме лъжеш! — мрачно добави Ройс.
— А откъде знаеш? — любопитно попита Шоу, хвърляйки кос поглед към сержанта, който продължаваше да стои на няколко крачки от тях.
— Знам, защото това ми е работата! Забрави ли, че съм разузнавач?
— Напоследък не съм я виждал и нямам представа къде…
Шоу млъкна, изчаквайки цивилният криминалист да мине покрай него и да слезе по стълбите.
Франк направи крачка напред.
— Виж какво, Ройс! — заплашително рече той. — Ако имаш проблем с изтичането на информация, защо не го обсъдиш със своите хора? Изключено е Шоу да е предоставил важни сведения на когото и да било!