— През задния изход — отвърна тя и побърза да смени темата. — Имаш ли някакъв план?
— Имам цел. Да останем живи. Планът ще дойде по-късно.
— Вече е ясно, че Лесник е работил за третия участник в събитията. Те го убиха, опитаха се да премахнат и мен. По някакъв начин са накарали „Скрайб“ да ме наемат да напиша репортажа, а после просто ми подхвърлиха Лесник. По дяволите! През цялото време имах чувството, че нещата се подреждат прекалено добре!
Кейти удари с ръка кожената седалка.
— Лесник каза ли ти нещо, което би могло да ни насочи към хората, които са го наели?
— Нищо — поклати глава тя. — Проверих миналото му, всичко изглеждаше наред. Самият той беше толкова искрен. Оказа се, че баща му действително е убит от руснаците. Тези хора умело са използвали ненавистта му към тях.
— Но това с нищо не ни доближава до истината.
— Мисля, че трябва да минем в нелегалност и да се опитаме да разберем нещо повече — погледна го тя. — Познаваш ли някой, който може да ни помогне?
— Може би — кимна Шоу и посегна към телефона си.
69
Това би трябвало да е един от най-щастливите дни в кариерата на Николас Крийл. След години упорита работа и в резултат на изкуствено създадената, но майсторски раздухана международна криза правителствата на Русия и Китай бяха готови да подпишат дългосрочни договори с Арес Корпорейшън и нейните клонове на стойност 500 милиарда долара, плюс още много допълнителни финансови инжекции в хода на тяхното изпълнение. Този акт беше ярко доказателство за централизацията на производителите на оръжие в световен мащаб, при което двете страни в един международен спор купуват от един и същ източник оръжие, което ще бъде използвано за взаимното им унищожение. В същото време „Арес“ не демонстрираше никакви предпочитания. Корпорацията продължаваше да предлага равни условия при доставката на оръжия за масово унищожение на всеки клиент, както винаги го беше правила.
Решаващият катализатор за окончателното подписване на договорите се появи в момента, в който президентът Горшков публикува остра декларация, в която се настояваше за официалното извинение от страна на Пекин, плюс милиарди долари обезщетение за накърнения международен авторитет на Русия. За никого не беше изненада, че Китай отхвърли искането. В не по-малко остра декларация китайското правителство отговори, че няма нищо общо с кампанията „Червена заплаха“, от което следваше, че не дължи нищо на руснаците. Както можеше да се очаква, отношенията между двете супердържави рязко се влошиха.
Разбира се, в спора се намесиха и други страни в търсене на мирно решение. Водеща роля сред тях имаха Съединените щати, но поради факта, че Китай на практика финансираше потреблението в Америка чрез изкупуване на дълга й, Вашингтон нямаше аргументи срещу строгата препоръка на азиатците да се държи настрана от спора. Руснаците веднага обвиниха американците, че Китай ги държи в ръцете си. В резултат посланикът на САЩ в Русия получи указания да си събере багажа в момента, в който се опита да предупреди Русия да не прибягва до драстични мерки.
Франция също се опита да посредничи, но Горшков дори отказа телефонния разговор с президента на тази страна. Германците запазиха мълчание. Явно Берлин нямаше желание да се окаже зад нова желязна завеса, нито пък в ковчег от титан. Великобритания бе в изключително деликатна ситуация. Ако Русия действително се окажеше инициатор на „Лондонската касапница“, а Китай наистина бе ръководил кампанията „Червена заплаха“ от Лондон, бедните британци просто нямаха полезен ход. Нито като реакция, нито като опит за намеса. Още при първите дипломатически контакти с Китай комунистите реагираха не по-малко остро, отколкото на руската декларация. В крайна сметка Даунинг Стрийт получи препоръката да остане встрани от спора.
Светът започна да се готви за трета световна война. Отвсякъде заваляха поръчки за оръжейни доставки. Вицепрезидентът на Арес Корпорейшън изпрати на Крийл имейл, в който твърдеше, че никога досега компанията не е била толкова затрупана с поръчки. Какъв късмет беше тази „Червена заплаха“, добавяше лукаво той.
Крийл изтри посланието веднага след като го прочете. Какъв късмет, наистина. Отбеляза си при първа възможност да отстрани този идиот.
Студената война се завърна, по-яростна отвсякога. Чрез серия умели маневри и забележително планиране той успя да тласне планетата там, където искаше да я види. Разгневените мравки в Близкия изток моментално пробваха да си върнат вниманието на света, Разигравайки сценария „Хей, ами ние?! Лошите новини все още са наш приоритет!“. Последва взривяване на поредната джамия в Багдад, бомби на пазара в Анбар и екзекуция На осемдесет заложници, между които и двама американци. Но отговорът на света беше бърз и категоричен: „Не ни занимавайте, защото имаме истински проблем. Милиони могат да умрат!“