И тъй до това лято — 1939 година — ние вече ще сме напуснали Бърдънс Лендинг.
Разбира се, някой път ще се върнем да се разходим по Крайбрежния, да погледаме как младите играят на тенис-кортовете край гъстака от мимози, да минем по брега на залива, където саловете за скачане се полюшват леко на слънцето, да потънем в боровата горичка, в която дебелият килим от иглици така заглушава стъпките, че се движиш между дърветата безшумно като дим. Но това няма да бъде скоро, а сега ни предстои да напуснем къщата и да се потопим в кипящия свят, да напуснем историята, за да влезем в историята, в страховитата отговорност на Времето.
Послеслов на автора33
Когато през август 1946 г. излезе романът ми „Цялото кралско войнство“, той бе приет почти от всички като романизирана биография на прословутия губернатор Хюи П. Лонг, тъй като през последния период от неговото управление бях живял в Луизиана, а героят на романа ми е политически деец, който подобно на Лонг бива прострелян в Капитола. Намериха се и критици, които обявиха това произведение за апология на фашизма.
След толкова много години нямам намерение да подновявам старите спорове около „Цялото кралско войнство“, спорове, които едва ли ще представляват интерес за европейския читател. Но Лонг и светът, над който той господствуваше, действително ми дадоха първоначалния подтик за написването на романа и ми подсказаха някои от проблемите, залегнали в него. Освен това, тъй като Лонг и неговият свят са така типично американски, може би ще трябва да кажа нещо по този въпрос на европейския читател.
Животът на Хюи П. Лонг не се покрива напълно с класическата представа за преуспелия американец, но е достатъчно близък до нея, за да се приемат като правдоподобни фикциите, които той така упорито насаждаше. Лонг например не е роден в дървена колиба, задължителна за мита за преуспелия американец, но е роден в дървена къща, която, макар и просторна, би могла да бъде стеснена с оглед на собствените му политически цели. Обаче Лонг наистина е израснал в неплодороден, изостанал край и въпреки че според местните представи семейството му е било заможно, той е усетил отблизо дъха на немотията; и е бил достатъчно здравомислещ, за да разбере отрано, че макар родителите му да са се ползували с уважение в околия Уин, те ще бъдат пренебрегнати, като хора под средна ръка, в областите, където господствуваха плантаторите, или сред богатите банкери, търговци и адвокати в Нови Орлеан.
Но и това „хора под средна ръка“ не е изгодно за Хюи П. Лонг. Още от началото на политическата си кариера, което ще рече от времето, когато захвърля късите панталонки, той се отъждествява решително с безимотните и си поставя за задача да им покаже в какво е тяхната сила. Подбудите му несъмнено са разнородни. И е съмнително дали той ги е съзнавал, а още повече — дали е опитвал да ги анализира. Но Лонг инстинктивно е доловил, че пътят на низшите ще бъде за него път към върха.
На двадесет и една години той започва своята мисия. Върховният съд в Луизиана го допуска официално до адвокатската колегия. Образованието му е повече от посредствено — някаква гимназия в Уинфийлд, една година в Оклахомския университет и една година (от тригодишния курс) в юридическия факултет при университета „Тюлейн“ в Нови Орлеан. Но подобно на Линкълн, Марк Твен и други бележити самообразовани американци, още като дете той чете каквото намери в своя безпросветен свят и никога не забравя прочетеното, нито пък пропуска да разсъди върху него. Познава добре Библията и — както му е редът — Шекспир. Любимата му пиеса е „Юлий Цезар“. Наред с романите на автори като Балзак, Скот, Юго, Дикенс и Купър чете биографията на този съвършен егоист Челини, биографии на Наполеон и на Цезар. Извън книгите изучава човешката природа по улиците на околийското градче Уинфийлд и в суровото училище на амбулантната търговия, продавайки от къща на къща (като момче се е хвалил, че може да продаде всяко нещо на всекиго).