— Какво?
— Още е в килера, където я заключихме.
— Марго.
Стояха като набити в пода колове. Спогледаха се и извърнаха очи. Озърнаха се към света навън, потънал под безкрайния дъжд. Не можеха да се погледнат в очите. Лицата им бяха сериозни и бледи. Сведоха очи към краката и ръцете си.
— Марго.
— Е…? — обади се едно от момичетата.
Никой не помръдна.
— Давайте — прошепна момичето. Тръгнаха бавно по коридора сред звука на студения дъжд. Свиха през вратата на стаята под грохота на бурята и гръмотевиците; мълнии играеха по лицата им, сини и ужасни. Бавно отидоха до килера и застанаха край вратата.
Отвътре не се чуваше нищо.
Отключиха още по-бавно и пуснаха Марго.