Озърна се да потърси и друго.
— Къде са останалите легла?
Той я изгледа спокойно, сетне прекрачи чантите, които бе оставил в средата на стаята.
— Това е фургон, ангелско лице, а не апартамент в Риц. Това което виждаш, е всичко.
— Но…
Тя затвори уста и замълча. Гърлото й бе пресъхнало, а стомахът й се бунтуваше.
Леглото заемаше по-голямата част от единия край на фургона, отделяше го единствено увиснала тел, на която бе нанизана избеляла завеса, сега отметната на една стена. Чаршафите бяха омешани с дрехи, хавлиени кърпи и нещо, което отдалеч приличаше на тежък черен колан.
— Леглото е добро, удобно е.
— Сигурна съм, че ще ми е добре на кушетката.
— Както пожелаеш.
Тя чу няколко метални потраквания, обърна се и видя че той изпразваше съдържанието на джобовете си върху кухненското плотче: дребни пари, ключовете на пикапа, портфейла си.
— Допреди седмица живеех в друг фургон, но бе малък за двама и затова взех този. За съжаление нямах време да повикам специалиста си по вътрешно обзавеждане. — Отметна глава. — Тоалетната е ей там. Тя бе единственото нещо, което имах време да почистя. Можеш да опиташ да прибереш багажа си в онзи килер зад теб. Спектакълът започва след час; стой настрани от слоновете.
— Аз наистина мисля, че не мога да живея така — рече тя. — Мръсно е.
— За това си права. Мисля, че има нужда от женска ръка. Под мивката има препарати за почистване.
Мина покрай нея, запътен към вратата, но се спря. В следващия миг, за нейна безкрайна изненада, той се върна до кухненския плот и си прибра портфейла.
Тя се засегна дълбоко.
— Не съм крадла.
— Разбира се, че не си. И нека тъй да бъде и занапред. — Гърдите му бръснаха ръката й, докато минаваше покрай нея.
— Днес имаме представления в пет и в осем. Бъди и на двете.
— Престани веднага! Не мога да остана в това ужасно място и нямам никакво намерение да ти чистя мръсотиите.
Той разсеяно се вторачи във върха на ботуша си, сетне я погледна. Тя се взря в онези светлокехлибарени очи и усети как я полазват тръпки на страх, както и засилващото се чувство, че се бои да се вгледа прекалено дълбоко в тях.
Той бавно повдигна ръка и тя потрепери, когато пръстите му леко обвиха гърлото й. Усети лекото потъркване на палеца му, който гладеше трапчинката под ухото й по начин, който доста приличаше на ласка.
— Чуй ме, ангелско лице — рече тихо той. — Можем да я караме и лесно, можем да я караме и трудно. И в двата случая ще победя аз. Ти реши как да бъде.
Погледите им се срещнаха. В един миг, който продължи цяла вечност, той безмълвно настоя тя да му се подчини. Очите му сякаш я изгаряха, разкъсваха дрехите й, кожата й, докато накрая се почувства съвсем гола, достъпна, пълната й слабост излезе наяве. Искаше й се да избяга и да се скрие, но силата на волята му сякаш я приковаваше на място.
Ръката му се плъзна по гърлото й, сетне по сатенения ръкав на сакото й. То се свлече шумолейки на пода. Хвана златистата дантела на презрамката й и я свлече надолу. Не носеше сутиен — роклята не го позволяваше, — и сърцето й се разтуптя силно.
С върха на пръста си смъкна дантелата над гръдта й надолу, докато не се спря на зърното й. Сетне наведе глава и докосна със зъби нежната плът, която бе разкрил.
Дъхът й секна, когато почувства ухапването. Трябваше да е болезнено, но нервните й окончания регистрираха лекото ухапване като приятно. Усети пръстите му в косата си и в следващия миг той вече се бе обърнал, оставяйки белега си върху нея, досущ като диво животно. Чак тогава тя осъзна на какво й напомняха очите му. На хищно животно.
Вратата на фургона изскърца. Той излезе навън, обърна се да я погледне и пусна бялата гардения, която бе свалил от косата й.
Гарденията избухна в пламъци.
3.
Дейзи хласна вратата срещу горящото цвете и притисна с ръце гърдите си. Що за човек бе този, който властва над огъня?
Докато сърцето тупкаше под ръката й, си спомни, че се намираше в цирк — мястото на илюзиите. Сигурно е понаучил някой и друг фокус с годините, а тя пък нямаше да се остави въображението й да я подлуди.
Докосна малкия червен белег на извивката на гърдата си, зърното й моментално реагира и леко се поду. Погледна неоправеното легло, отпусна се на един от столовете до вградената кухненска маса на фургона и се опита да осмисли иронията на положението си.
Дъщеря ми се пази за брака си. Лейни имаше обичая да подхвърля това си изявление на вечерите, за да развесели приятелите си, а Дейзи се опитваше да преглътне смущението си и се преструваше, че се смее с всички останали. Лейни най-накрая спря с тези публични изявления, когато Дейзи навърши двайсет и три години — боеше се, че приятелите й ще сметнат, че е пораснала извратена дъщеря.