Потръпна като си спомни.
Беше сънувал как му се усмихва по стария си начин, със светнало лице, как предлага себе си. Събуди се и усети, че се бе притиснал към нея. Минало бе толкова много време, а той я желаеше тъй силно, че не можеше да устои.
Ръката му се плъзна по бедрото, към понаедрелия й кръст. Тя се събуди мигновено и той усети как се стяга под милувките му, но не се отдръпна. Не се възпротиви, когато разтвори бедрата й и се възкачи върху нея, колкото да прибави още един грях към списъка на вече извършените спрямо нея. Почувства се като изнасилвач и на сутринта, докато се бръснеше, не можеше да се погледне в огледалото.
— Разговаря с Хедър — рече Брейди, — но не и така, както преди. Хедър се безпокои като всички нас.
Хедър изяде порцията тако, която Шеба й бе приготвила, и избърса пръсти в хартиената салфетка.
— Искаш ли да чуеш какво ми каза татко снощи?
Шеба се извърна от мивката.
— Разбира се.
Хедър се ухили, сетне изпъчи гърди напред.
— Рече: По дяволите, Хедър, разкарай си задника от този диван. Това, че те обичам, не означава, че искам дъното на панталоните ми да се оплеска цялото с грим.
Шеба се засмя.
— Твоят старец знае как да рече някоя и друга мила дума.
— Онзи ден, на летището… — Хедър премигна. — В очите му имаше сълзи, Шеба.
— Той много те обича.
— Мисля, че вече го знам. — Усмивката й се стопи. — И се чувствам донякъде гузна, че съм толкова щастлива, като гледам колко й е кофти на Дейзи. Вчера казах пред нея лайна, а тя дори не забеляза.
Шеба забърса плота с кърпа за съдини.
— Всички само за Дейзи говорят, писна ми вече.
— Защото не я обичаш, а аз не разбирам защо. Искам да река, знам, че сте били заедно с Алекс и тъй нататък, но вече не го обичаш, а тя е толкова тъжна, тъй че къде е тук големият проблем?
— Големият проблем е, че Шеба не може да понесе, когато не получи най-доброто. — Брейди беше застанал на прага, но нито една от двете не бе го чула да влиза.
Шеба веднага се нахвърли върху него.
— Не знаеш ли да чукаш?
Хедър въздъхна.
— Пак ли започвате?
— Аз не започвам — рече Брейди, — тя започва.
— Ха! Той си мисли, че може да ми казва какво да правя; няма да го допусна никога.
— Точно това казва и той за теб — изтъкна тихичко Хедър. И сетне, макар и да мислеше, че няма да има куража да го каже, изрече: — Ако вие двамата се ожените, ще бъдете тъй погълнати кой да бъде отгоре, че ще оставите всички останали на мира.
— Няма да се омъжа за него за нищо на света!
— Не бих се оженил за нея, ако бе и последната останала на света жена.
— Тогава не бива да спите заедно — рече Хедър с добре усвоения тон на Дейзи Марков. — А аз знам, че всяка вечер се измъкваш, за да идеш при нея, татко, макар че сексът без сериозен ангажимент към другия човек е неморален.
Шеба почервеня. Баща й на няколко пъти отваря и затваря уста, като риба на сухо, сетне се развилия.
— Не знаеш какво говориш, млада госпожице! Шеба и аз сме просто приятели, това е. Имаше проблеми с резервоара си за вода, затова…
Хедър извъртя нетърпеливо очи.
— Да не би да съм слабоумна?
— Чуй сега…
— Какъв пример ми давате вие двамата, а? Вчера четох психология на юношеството за домашните си и открих, че вече съм понесла два големи удара.
— Какви удари?
— Изгубила съм майка си и съм отрасла в разсипан дом. А като добавим и онова, което виждам да правят най-влиятелните възрастни в живота ми, вероятността да забременея преждевременно, в девича възраст, се увеличава.
Веждите на баща й отскочиха нагоре и се сбраха в една линия, а тя си помисли дали няма да се изпусне в панталоните. Макар и да не се боеше вече от него, както преди, не бе и глупава.
— Трябва да вървя. Ще се видим по-късно.
И затръшна вратата зад себе си.
— Копеле!
— Успокой се — рече Шеба. — Тя просто искаше да подчертае нещо.
— Какво нещо?
— Че двамата трябва да се оженим. — Шеба хапна парче месо от такото. — Което идва да покаже колко добре познава света, който я заобикаля.
— Тук си права.
— Тя още не е разбрала колко не си подхождаме.
— Освен тук — кимна той към спалнята.
— Да, е… — На лицето й се появи хитровата усмивка. — Но вие, селянчетата, ставате и за други работи.
— Ставаме, я!
Той я прегърна и тя се сгуши в него. Започна да я целува, но сетне се отдръпна, защото и двамата имаха работа, а започнеха ли веднъж, им бе трудно да спрат.
Видя тревогата в погледа й.
— Сезонът вече почти свърши — рече тя. — След две седмици ще бъдем в Тампа.
— Ще се виждаме и през зимата.
— Кой е казал, че искам да се виждаме?
Лъжеше, и двамата го знаеха. Бяха станали твърде важни един за друг, а сега той имаше чувството, че тя иска от него нещо, което не можеше да й даде. Зарови устни в косите й.