Свърши първото представление, свърши и второто. Последните зрители напуснаха цирка. Това бяха последните две вечери, преди циркът да се прибере окончателно в Тампа. И отново работниците потеглиха към града, взеха и някои от момичетата от миманса и площадката изглеждаше като изоставена. Беше й студено, но изчака Алекс да се преоблече и да иде да нагледа Миша; чак тогава отиде във фургона.
Чантата й лежеше на леглото. Мина покрай нея и взе стария му сив пуловер от стенната закачалка. Навлече го и понечи да излезе, но се поколеба пред вехтия вграден гардероб, в който Алекс държеше дрехите си.
Клекна, отвори най-долното чекмедже и махна дънките, за да види онова, което знаеше, че бе скрил там: евтина пластмасова дрънкалка, жълто пате, кутия детски бисквити, биберон с картинка на заек и издание с меки корици на книгата на доктор Спок.
Открила бе тези неща преди няколко дни, когато прибираше някои дрехи, но Алекс изобщо не бе споменал за тях. Докосна с пръст дрънкалката и се опита да разгадае защо ги бе взел. Ако само можеше да повярва, че…
Не! Не биваше да си позволява такива мисли. Залогът й бе твърде голям.
Затвори чекмеджето и тръгна отново към пикапа, когато видя кадилака на Шеба, паркиран до фургона й, и чу ядни гласове, които се носеха от шапитото. Алекс също ги бе чул и двамата затичаха в същата посока. Срещнаха се при задната врата.
— Може би ще е по-добре да останеш тук — рече той.
Тя пренебрегна думите му и се втурна вътре.
Шапитото бе слабо осветено от единствена лампа, която хвърляше светлини и сенки върху аксесоарите на арената, докато краищата на голямата палатка тънеха в мрак. Обгърна я познатият мирис на стърготини, на животни, на стари пуканки. Помисли си колко много щеше да й липсва тази миризма.
Брейди и Шеба стояха току до арената. Брейди я държеше за ръката и бе видимо побеснял.
— Дейзи никога не ти е сторила нищо, но ти продължаваш да я преследваш, нали?
Шеба се дръпна от него.
— Правя онова, което искам, и никакъв касапски син не може да ми нарежда.
— Не ти ли писна да бъдеш кучка?
Отговорът на Шеба, какъвто и да бе той, застина на устните й.
— Я виж, я виж, кой се присъедини към партито. Дейзи се втурна към нея.
— Какво си направила със Синджун?
Тя забави отговора си — да спечели време за мисловните си комбинации, да установи властта си над тях.
— Синджун се подготвя да отпътува за новия си дом. Сибирските тигри са много ценни животни, нали знаете? Дори и старите. — Седна на първия ред седалки и кръстоса твърде нехайно крака. — Дори и аз се изненадах колко много хора са готови да платят за тях, определени хора.
— Какви хора? — попита Алекс, застанал до Дейзи. — У кого е?
— Още не е у никого. Господинът ще го вземе утре заран.
— Тогава къде го държиш?
— На сигурно място. Трей е с него.
Алекс изгуби търпение.
— Стига шикалкави! На кого го продаде?
— Няколко души проявиха интерес, но Рекс Уебли предложи най-добра цена.
— Господи!
Изражението на Алекс предизвика студени тръпки у Дейзи.
— Кой е Рекс Уебли? — попита тя.
Преди Шеба да успее да отговори, се намеси Алекс.
— Не казвай и думица, Шеба. Да си остане между нас.
Преди да се обърне към Дейзи Шеба го изгледа снизходително.
— Уебли държи ловен парк в Тексас.
Дейзи не схвана.
— Ловен парк ли?
— Хората плащат на Уебли да ловуват животните, които той купува — рече с отвращение Брейди.
Дейзи отмести поглед от Шеба към Брейди.
— Да ловуват ли? Но никой не може да ловува тигри. Те са застрашен от изчезване вид.
Шеба стана и отиде към средата на арената.
— И тъкмо за това са още по-ценени от богаташите, на които им е омръзнало да ловуват обикновен дивеч и които не се безпокоят от формалностите.
След като Дейзи най-сетне осъзна чутото, гласът й прозвуча панически:
— Значи си продала Синджун, да бъде издебнат и убит?
В съзнанието й се заредиха ужасяващи картини. Синджун не изпитваше обичайния за тигрите страх от хората. Няма да осъзнае, че приближаващите го с пушки мъже искат да го наранят. Представи си как тялото му потреперва, когато куршумите се забиват в него. Видя го проснат на земята, козината му на оранжево-кафяви ивици прошарена с кръв. Обърна се рязко към Шеба.
— Няма да ти позволя да го направиш! Ще се оплача на властите. Те ще го предотвратят.
— Не, няма — отвърна Шеба. — В това да продадеш тигър няма нищо незаконно. Уебли ми каза, че щял да изложи Синджун в ловното си ранчо. И това не е противозаконно.
— Само дето няма да го изложи, нали? Ще го пусне да го убият. — Дейзи изпита чувството, че се задушава. — Ще се оплача на властите. Ще го направя. Те ще предотвратят това.