— Съмнявам се — рече Шеба. — Уебли заобикаля законите от години. Някой ще трябва да свидетелства, че наистина е видял убийството, а това едва ли ще стане. Освен това, тогава ще бъде вече твърде късно, нали така?
Дейзи никога не бе изпитвала такава омраза към човешко същество.
— Как можеш да направиш такова нещо? Ако ме мразиш чак толкова, защо не си го изкара на мен? Защо трябва да пострада Синджун?
Алекс пристъпи с нея към средата на арената.
— Ще ти платя двойно повече от Уебли.
— Този път парите ти няма да помогнат, Алекс. Няма да купиш Синджун, както стори с Глена. В договора за продажба има определени условия.
Дейзи вдигна глава. Алекс не й бе казал, че е откупил Глена. Знаеше, че той бе уредил постъпването й в зоологическата градина Брукфийлд, но не се бе сетила, че е станало с парите му. Горилата бе получила просторния си дом, благодарение на него.
— Помислила си за всичко, нали? — рече той.
— Хората на Уебли ще вземат Синджун чак призори. — Изражението й стана лукаво. — Чак тогава ще подпиша окончателните документи, а мога и да променя решението си.
Тихият шепот на Алекс бе едва доловим.
— Значи стигнахме до същината на въпроса, така ли, Шеба?
Шеба хвърли поглед към Дейзи, която стоеше до Брейди извън арената.
— Това ще ти хареса, нали, Дейзи? Ако прекратя всичко. Мога да го направя, нали разбираш? Само с едно телефонно обаждане.
— Разбира се, че можеш — промърмори Алекс. — И какво ще трябва да направя аз, за да се обадиш по телефона?
Шеба се обърна към него и в този миг Брейди и Дейзи сякаш изчезнаха, оставяйки ги двамата един срещу друг на арената, за която бяха родени. Тя съкрати и без това късото разстояние помежду им, походката й бе сластна, почти любовна, само дето помежду им нямаше никаква любов.
— Знаеш какво трябва да направиш.
— Изречи го.
Шеба се обърна към Дейзи и Брейди.
— Вие двамата трябва да ни оставите насаме. Разговорът е между Алекс и мен.
Брейди избухна.
— Това са глупости, ето какво са! Само ако знаех какво си замислила, Бог ми е свидетел, щях да те пребия от бой!
Бесният му изблик не й подейства.
— Ако ти и Дейзи не излезете оттук, това ще означава край за тигъра.
— Хайде — рече Алекс, — направете така, както казва.
Брейди изглеждаше така, сякаш бе изгубил всичко, в което бе вярвал, тонът му, като се обърна към Алекс, бе изпълнен с горчивина.
— Не се оставяй да те улови за топките. Ще се опита, но само да си посмял да се оставиш!
— Нямам и намерение — рече тихо той.
Дейзи го изгледа озадачена, но той бе съсредоточил вниманието си върху Шеба и не забеляза.
— Хайде Дейзи. Да се махаме оттук.
Брейди я прегърна през рамо и я поведе към задната врата. През последните месеци се бе научила как да воюва и се опита да се възпротиви, но осъзна, че Алекс бе единственият за Синджун.
Вече навън, тя пое дълбоко хладен въздух и зъбите й затракаха. Брейди я прегърна и прошепна.
— Съжалявам много, Дейзи. Изобщо не предполагах, че тя ще стигне чак дотам.
Отвътре се носеше презрителният глас на Алекс, съвсем леко приглушен от брезента на шапитото.
— Ти си бизнесдама, Шеба. Ако продадеш Синджун на мен, ще спечелиш много повече. Достатъчно е само да кажеш цената.
И Дейзи, и Брейди стояха като вцепенени на място, знаеха, че трябва да си вървят, но не бяха в състояние да го сторят. Тогава Брейди я хвана за ръка и я отведе в сенките до задната врата, където не можеха да ги видят, но откъдето те самите виждаха отчасти арената.
Дейзи видя как Шеба го погали по ръката.
— Не парите ти искам. Би трябвало да го разбереш досега. Искам гордостта ти.
Той се дръпна, сякаш не можеше да понесе да го докосва.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Ако искаш да получиш тигъра обратно, ще трябва да ми се помолиш за това.
— Върви по дяволите!
— Великият Алекс Марков ще трябва да падне на колене и да моли.
— По-скоро бих умрял.
— Няма да го направиш, така ли?
— За нищо на света. — Той сложи ръце на хълбоците си. — Можеш да правиш каквото си щеш с проклетия тигър, но няма да падна на колене заради теб или заради когото и да било.
— Учудена съм. Предполагах, че си готов на всичко за онази малка простачка. Трябваше да се досетя, че всъщност не я обичаш. — Извърна за миг поглед към тавана, сетне вниманието й отново се насочи към него. — Подозирах го през цялото време и май трябваше да следвам инстинктите си. Как би могъл да обичаш? Ти си прекалено, дяволски коравосърдечен, за да обичаш когото и да е.