— Нямаш изобщо представа за чувствата, които изпитвам към Дейзи.
— Знам, че не я обичаш достатъчно, за да паднеш заради нея на колене пред мен и да се помолиш. — Изгледа го самодоволна. — И затова печеля. И в двата случая печеля.
— Ти си полудяла.
— А ти постъпи умно, като отказа. Аз веднъж паднах на колене да моля за любов и не го препоръчвам никому.
— Господи, Шеба, не го прави.
Тонът й вече бе лишен от подигравателните си нотки.
— Налага се. Никой не може да унизи Шеба Куест и да му се размине. Каквото и да направиш сега, ти ще си губещият. Сигурен ли си, че не искаш да размислиш?
— Сигурен съм.
В този момент Дейзи разбра, че бе изгубила Синджун. Алекс не бе скроен като другите мъже. Той бе изтъкан от стомана, издръжливост и гордост. Ако се унизеше, щеше да се саморазруши. Наведе глава и се опита да избяга, но Брейди бе затворил пътя й.
Алекс заговори с твърд, корав глас:
— Знаеш ли в какво се състои иронията на положението? Дейзи би го направила. Тя дори не би се замислила за това. — Изсмя се безрадостно. — Тя би паднала веднага на колене, защото притежава сърце, достатъчно голямо да побере целия свят. Не дава пет пари за чест и гордост или за каквото и да е, щом е поставено под въпрос благополучието на онези създания които обича.
— Е, и какво? — присмя му се Шеба. — Тук не става въпрос за Дейзи, а за теб. Какво избираш, Алекс? Гордостта си или тигъра? Ще заложиш ли всичко на любовта или ще се държиш за онова, което е най-важно за теб?
Последва дълго мълчание. Лицето на Дейзи се обля в сълзи, знаеше, че трябва да се махне. Дръпна се от Брейди, но сетне замръзна на място, като чу ядния му шепот.
— Копеле такова!
Обърна се и видя Алекс да стои пред Шеба все така изправен, с високо вдигната глава. Но коленете му започнаха да се подгъват. Онези могъщи романовски колене. Онези горди маркови колене. Той коленичи бавно върху стърготините, но в същото време Дейзи осъзна, че никога не го бе виждала по-високомерен, по-неподчиним.
— Помоли ме — прошепна Шеба.
— Не!
Викът се изтръгна от гърдите на Дейзи. Нямаше да допусне Шеба да направи това с него, дори и заради Синджун! Какъв смисъл имаше да спаси единия великолепен тигър, ако унищожи другия? Тя изтича през задната врата към арената и се втурна към Алекс. Хвана го за ръката и се опита да го вдигне на крака.
— Ставай, Алекс! Не го прави! Не я оставяй да постъпи така с теб!
Той не сваляше очи от Шеба Куест. Очите му горяха.
— То е както веднъж ми го бе казала, Дейзи. Никой друг не може да ме унизи. Само аз мога да се унизя.
Вдигна високо глава, устните му се свиха презрително. Макар и на колене, никога не бе изглеждал по-великолепно. Беше цар с всяка фибра на тялото си. Царят на арената.
— Умолявам те, Шеба — рече безстрастно. — Не позволявай да се случи нещо лошо с тигъра.
Дейзи го стисна конвулсивно за ръката и падна на колене до него.
Брейди възкликна силно.
А устните на Шеба Куест се изкривиха в злобна усмивка. Изражението й бе странна смесица от удивление и задоволство.
— Кучи син! Значи в крайна сметка наистина я обичаш.
Погледна Дейзи, коленичила до него в стърготините.
— В случай, че още не си разбрала, той те обича. Тигърът ти ще се върне на сутринта и можеш да ми благодариш когато пожелаеш. А сега, необходимо ли е да ти въртя нови номера или мислиш, че можеш да поемеш сама оттук нататък без да се провалиш?
Дейзи я погледна, преглътна и кимна.
— Добре. Щото ми писна всички в този цирк да подсмърчат и да се безпокоят за теб.
Брейди започна да ругае. Алекс присви очи.
А Шеба Куест, царицата на арената, мина бързо покрай тримата с високо вдигната глава, червено-кестенявата й коса се развяваше като ярък флаг.
Брейди я настигна до задната врата, но преди да успее да каже нещо, тя се обърна и заби показалец в гърдите му с все сила.
— И никога повече да не съм те чула да казваш, че не съм добър човек!
Полека-лека усмивка замести потреса от изражението на лицето му. Без да промълви и дума, той се наведе, вкара рамото си към корема й, вдигна я и я изнесе от шапитото.
Дейзи поклати слисана глава и се взря в коленичилия до нея Алекс.
— Шеба е нагласила всичко това. Знаела е, че Брейди и аз няма да устоим и ще подслушваме. Разбрала е какво изпитвам и е нагласила всичко, за да повярвам, че ме обичаш.
Той я погледна — очите му бяха твърди като кехлибар, ледени и разярени.
— Нито дума повече.
Тя отвори уста.
— Нито дума!
Гордостта му бе здравата пострадала, не възприемаше всичко станало никак добре. И тя разбра, че трябва да действа бързо. След всичко, което бяха преживели, тя нямаше никакво намерение да го изгуби тъкмо сега.