Хората вече се тълпяха пред шапитото, а Дейзи мина покрай павилиончетата, в които продаваха лакомства, сувенири и захарен памук. Уханието на вафлите с крем и на пуканките се смесваше с миризмата на животни и лекия мирис на мухъл от найлоновото покритие на шапитото. Едва надхвърлил трийсетте мъж с изтъняваща руса коса и гръмък глас се опитваше да подмами публиката в менажерията.
— Само за един долар ще видите най-злия сибирски тигър, държан в клетка, както и екзотична камила, ламата — любимка на децата, и свирепата горила…
Докато вървяха гръмките приказки, Дейзи се отдръпна настрани, мина покрай кухненската палатка, където някои от работниците се хранеха. От пристигането си досега бе забелязала колко шумно е и сега откри източника на непрестанното бучене — камион, в който се намираха два големя, жълти генератора. Дебели кабели се точеха от тях, някои — към шапитото, други към павилионите и към жилищните фургони.
Жена с пелерина в синия цвят на яйце от червеношийка, поръбена с пера от марабу, се появи от един фургон и се спря да се разговори с клоун с ярко оранжева перука. Под навеса се появиха и други изпълнители и тя реши, че това бе входът на артистите към шапитото, след като бе срещу входа за зрителите. Не забеляза Алекс, питаше се къде ли е.
Появиха се слоновете, величествени с алено-златните си покривала и украсени с пера глави. Докато те заемаха местата си с тежка стъпка, тя се сви край един от жилищните фургони. След като изпитваше панически страх от кученца, то ако слоновете я наближаха, сигурно щеше да припадне.
Няколко лъскави коне с обсипани с бижута сбруи се изправиха на задните си крака. Тя нервно потърси в джоба си почти празното пакетче цигари, което бе успяла да изкрънка от един шофьор на камион и извади цигара.
— Всички готови за парада за откриването! Хайде!
Мъжът, който призоваваше публиката към менажерията, направи това съобщение — вече бе облечен в яркочервеното сако на водещото конферансие. В този миг на черен лъскав кон се появи Алекс и Дейзи разбра, че той не бе само управител на цирка, но и изпълнител.
Облечен бе в театрален вариант на казашки костюм, носеше бяла копринена риза с широки ръкави и широки панталони, втъкнати в чифт високи, черни, кожени ботуши, прилепнали о прасците му. Беше препасал през кръста си обсипан със скъпоценни камъни шарф, чиито ресни се спускаха по хълбоците на коня. Не бе трудно човек да си го представи как препуска из руските степи, готов да граби и насилва. Забеляза навития камшик на седлото му и с чувство на облекчение разбра, че просто се бе разиграло въображението й. Камшикът на леглото не бе нищо друго, освен цирков атрибут.
Като го гледаше как се навежда от коня, за да каже нещо на конферансието, тя си спомни, че бе поела свещен обет да се свърже с този мъж и разбра, че не можеше повече да заглушава съвестта си. Твърде много й липсваше твърдост на характера, прекалено бе неуверена в способността си да се погрижи сама за себе си, да обърне гръб на изнудването на баща си и да поеме по свой път, дори това да означаваше да иде в затвора.
Нима това щеше да е животът й през всичките останали й дни? Да отхвърли отговорностите и да потърси лесен изход? Чувстваше се засрамена, че бе произнесла свещените брачни клетви, без да има намерението да ги спазва, и знаеше, че трябва да направи отстъпки.
От часове съвестта й нашепваше решението, но тя отказваше да го чуе. Сега вече приемаше факта, че нямаше да е в съгласие със себе си, ако не направи опит да удържи на обета си. Това, че щеше да е трудно, не го правеше по-малко необходимо. Изпитваше определен страх, че ако избяга от него, нямаше да й остане никаква надежда.
Но макар да знаеше какво трябва да стори, умът й се противопоставяше. Как можа да произнесе клетвените думи пред един напълно непознат?
Но ти не ги произнесе пред непознат — нашепваше съвестта й. — Ти ги направи пред Бога.
Точно в този миг Алекс я забеляза. Решението й бе твърде скорошно, за да може спокойно да разговаря с него, но нямаше къде да се дене. Дръпна нервно от цигарата си и не изпускаше из очи страховития на вид кон, който приближаваше. Конят носеше изключително красиви одежди и сбруя, включително и бродирано богато, яркочервено и сребристо покривало на седлото, както и юзда с филигранно изработени медальони и разкошни червени камъни, които изглеждаха като истински рубини.
Изгледа я яростно.
— Къде беше?
— Разхождах се.
— Около цирка се върти сума лош народ. Докато не свикнеш, не искам да те изпускам от поглед.