И тъй като току-що бе обещала да направи всичко, за да спази дадения обет, тя преглътна негодуванието си към диктаторския му тон и се насили да отговори мило.
— Добре.
От близостта на коня дланите й започнаха да се изпотяват и тя се прислони по-близо до фургона.
— Твой ли е?
— Да. Пери Лискомб се грижи за него вместо мен. Той изпълнява номер с коне и държи Миша във фургона с другите си коне.
— Разбирам.
— Хайде, върви и гледай представлението.
Той изшляпа с юздите и тя отстъпи бързо назад, а сетне изпухтя слисана, тъй като остатъкът от цигарата й избухна в пламък.
— Ще престанеш ли с тези номера? — изписка тя и заудря с ръка въгленчетата по дрехите си и замачка с крак другите по земята.
Той я погледна през рамо, ъгълчетата на устните му се повдигнаха.
— Това ще те убие, ако не внимаваш.
И с тих смях се завъртя, за да заеме мястото си при останалите за парада.
Не знаеше кое да сметне за по-обезкуражаващо — дали това, че унищожи тъй театрално една от цигарите й или осъзнати факт, че взе връх във всички днешни сблъсъци.
Още кипеше от гняв, когато заобиколи издалеко животните и се мушна през задния вход. Намери си място на една от дървените пейки. Беше твърда и тясна, нямаше къде да държи краката си, освен плътно до задниците на хората от предния ред, но бързо забрави неудобството си, за да се наслади на изпълнението на децата около нея.
Обичаше децата. Макар да не го бе казвала никому, тайната й мечта винаги е била да стане учителка в детска градина. И макар да не си правеше илюзии, че това някога щеше да се осъществи, й харесваше да си мисли за него.
Осветлението намаля, барабанният ритъм достигна кресчендо и прожекторът освети конферансието, застанал в центъра на арената.
— Д-а-а-а-м-и и г-о-о-о-с-п-о-д-а! Д-е-е-е-ц-а на в-с-и-и-и-ч-к-и възрасти! Добре дошли във вълнуващия и страшния свят на двайсет и петото издание на цирка Братя Куест.
Засвири музиката, която се състоеше от двама музиканти с барабани, синтезатор и някакъв компютър. Поеха весела версия на Бих искал да науча света да пее и на арената излезе момиче на бял кон с развят американски флаг. Последваха го изпълнителите, понесли разноцветни знамена — усмихваха се и махаха на публиката.
След парада излязоха акробатите Брейди Пепър — трима хубави мъже, следвани от Хедър — бе облечена в лъскаво трико с пайети и силно гримирана. Върху леко накъдрената й коса бе закрепена коронка с изкуствени диаманти и рубини. На Дейзи не й бе трудно да отгатне кой от тримата бе Брейди Пепър и кои — синовете му. Мускулест мъж със среден ръст, той й напомняше на пораснало улично бабаитче. Акробатите бяха последвани от група ездачи, клоуни, жонгльори и трупа дресьори на кучета.
Алекс излезе на арената с дивия си черен кон и единствен от изпълнителите не помаха на публиката и не се усмихна. Докато обикаляше арената, изглеждаше отчужден и загадъчен, като руската си душа. Съзнаваше присъствието на публиката, но се бе отделил някак си от нея и това придаваше необичайно достойнство на ослепителното му изпълнение. Публиката изръкопляска силно на слоновете, които завършиха парада.
Представлението започна и докато номерата следваха един подир друг, Дейзи се изненада от големия талант на изпълнителите. След триото румънци Летящите Толея, осветлението намаля и музиката стихна. Тънкият син лъч на прожектора улови конферансието, който стоеше сам в средата на затъмнената арена.
— Сега ще видите изпълнение, което не се предлага никъде по света, освен в цирка Братя Куест. Но първо ще ви разкажа една удивителна история.
Тонът му се превърна в драматичен шепот на фона на завладяваща руска народна мелодия.
— Преди повече от трийсет години в скованата от лед пустош на Сибир бродещо племе казаци-бандити се натъкнало на едно съвсем малко момче, което било облечено в дрипи, но носело безценна икона на кожена каишка на врата си. Казаците го взели със себе си и го научили на уменията, които знаели от собствените си бащи. И единствено иконката, която момчето носело, била някаква следа, водеща към истинския произход на момчето.
Акордите на народната песен се смесваха с шепота на конферансието и с увеличаването на осветлението публиката слушаше като омагьосана.
— С годините около този мъж започнала да витае легенда, за която неговите спасители и до ден-днешен твърдят, че е истина.
Музиката се усили.
— Те вярвали, че той е единственият пряк потомък на убития цар Николай Втори и жена му Александра. — Гласът му се усили. — Дами и господа, това означава, че мъжът, когото ще видите тук тази вечер… — Барабанен туш. — … е наследникът на руската императорска корона!