Докато водата се стичаше по тялото му, Алекс се изкикоти. Онази красива малка празноглавка само за един ден го развесели повече, отколкото се бе веселил цяла година. Може би и повече. Животът за него бе сериозно нещо. Смехът бе лукс, който не можеше да си позволи, докато растеше, и затова не си бе изградил този навик. И все пак, беше му добре, дори и да трябваше да се примирява с цял товар неприятности за всяко разсмиване.
Спомни си думите й за сексуалните перверзии. Макар и да не бе негов тип, не можеше да отрече, че бе имал сексуални помисли за нея. Но не ги намираше за перверзни. Един мъж би трябвало да е на много голям зор, за да не мисли за секс, изправен пред тези нейни виолетови очи и меки устни, които сякаш бяха създадени единствено за страстни целувки.
Щеше да развали майтапа, ако й бе казал, че винаги носи камшика, когато знаеше, че работниците пият. Пътуващите циркове приличат на Дивия Запад, когато се появят неприятностите — те сами се справят с проблемите си, — и само появяването на камшика бе достатъчна спирачка за бурни темпераменти и стари кавги.
Тя разбира се не знаеше това, а и той не бързаше да й го каже. За доброто и на двама им възнамеряваше да държи изкъсо госпожица Малка богаташка.
Макар че последният им сблъсък много му допадна, имаше усещането, че веселото му настроение нямаше да продължи дълго. Какво си бе наумил Макс Петроф, когато му предаде дъщеря си? Нима я ненавиждаше толкова силно, че искаше да я подложи на изпитания, които далеч не се вписваха в сферата на досегашния й жизнен опит? Когато Макс настоя на този брак, той бе рекъл, че Дейзи се нуждаела от един добър курс на приземяване и реализъм, но на Алекс му бе трудно да повярва, че бе имал предвид нещо друго, освен наказание.
Наивността на Дейзи плюс изкривената й ценностна система на богаташче — това бе опасна комбинация. Щеше да се изненада, ако изкара повече от няколко дни с него, но бе обещал да направи всичко, което зависи от него, и държеше на думата си. Когато тя реши да си тръгне, то това ще е защото се е отказала, а не защото той ще я изхвърли или ще й плати да си иде. Макс Петроф можеше и да не му харесва, но му бе задължен.
Това бе годината, в която трябваше да плати големите си дългове, първо — изпълни обещанието, което бе дал пред смъртното легло на Оуен Куест да изведе цирка в последния му сезон под името Куест, а сетне се съгласи да се ожени за дъщерята на Макс. През всичките изминали години Макс никога не бе поискал нищо в замяна на това, че бе спасил живота му, ала когато най-сетне го направи, поиска майка си и баща си.
Алекс се опита да убеди Макс, че би могъл да постигне същата цел и само като пусне Дейзи да живее при него, но той бе непреклонен. Отначало Макс предложи бракът да продължи година, но Алекс трудно би го понесъл, независимо от благодарността си. Съгласиха се на шест месеца — срок, който щеше да изтече с края на турнето на Братя Куест.
Докато сапунисваше гърдите си, Алекс се замисли за двамата мъже, които бяха имали огромно влияние в живота му — Оуен Куест и Макс Петроф. Макс го бе спасил от съществувание на физически и емоционален тормоз, докато Оуен го бе направлявал във възмъжаването му.
Когато се запозна с Макс, Алекс бе дванайсетгодишен и пътуваше с вуйчо си Сергей в опърпан цирк по всички курорти на атлантическото крайбрежие — от Дайтона бийч до Кейп Код. Никога нямаше да забрави онзи горещ августовски следобед, когато Макс се появи като ангел-спасител, за да изтръгне камшика от ръката на Сергей и да отърве Алекс от поредния жесток бой.
Сега разбираше причините за садистичните действия на Сергей, но на времето не схващаше привързаността на мъжете с изкривено подсъзнание към малките момченца и докъде можеха да стигнат, за да отрекат тази си привързаност. С импулсивен жест на щедрост Макс откупи Алекс от Сергей и го отведе. Прати го във военно училище, осигури поне финансовите, ако не и емоционалните ресурси Алекс да оцелее, докато вече можеше да се погрижи сам за себе си.
Но именно Оуен Куест бе човекът, който бе дал на Алекс онези уроци по възмъжаване по време на ваканциите от училище, когато пътуваше с цирка, за да припечели, а и по-късно, когато вече зрял мъж, изоставяше всичко останало, за да се отдаде на силния порив и да прекара няколко месеца на път с цирка. Онази част от характера на Алекс, която не бе формирана чрез камшика на вуйчо му, се формира чрез пространните лекции на Оуен и обикновено проницателните му наблюдения за това колко е шибан светът и колко корав трябва да бъде човек, за да оцелее. По мнението на Оуен животът бе опасна работа, в който нямаше много място за смях И за лекомислие. Човек трябваше да работи здраво, да не сваля гарда си и винаги да държи на гордостта си.