Алекс спря душа и взе хавлиената кърпа. И двамата мъже бяха имали своите егоистични причини да помогнат на едно дете в беда. Макс се изживяваше като благодетел и обичаше да бъбри пред приятелите си от каймака за различните си благотворителни проекти — в тях се включваше и Алекс Марков. Оуен, от друга страна, притежаваше чудовищно его и му бе приятно да има впечатлителна публика, която със затаен дъх да очаква мрачните му проникновения за живота. Но независимо от мотивите и на двамата, те бяха единствените хора, които в младостта му държаха на него, без и двамата да поискат нещо в замяна, поне до тази година.
И ето че сега Алекс имаше в ръцете си един събран от кол и въже цирк, ведно с глуповатата секси мацка за съпруга, която щеше да направи всичко по силите си, за да го побърка. Той, разбира се, няма да го допусне. Обстоятелствата го бяха превърнали в това, което бе — корав и упорит, мъж, който следва свой собствен кодекс и не храни вече никакви илюзии относно себе си. Дейзи Девро няма никакъв шанс.
Препаса кърпата около кръста си, взе друга да изсуши косата си и отвори вратата на банята.
Дейзи преглътна силно, когато вратата се отвори и той излезе. О, Господи, беше великолепен! Докато търкаше косата си със заровена в пешкира глава, тя можеше да го огледа целия; видя, че тялото му отговаряше на идеала й за съвършенство — мускулите му бяха чудесно очертани, без да са прекалено напомнени. Притежаваше и нещо, което никога не бе забелязвала у момченцата за забавление на Лейни — имаше тена на работещ мъж. Широките му гърди бяха покрити с тъмни косми, някакъв златен медальон висеше върху тях, но бе твърде погълната от цялото, за да се спира на подробностите.
Бедрата му бяха значително по-тесни от раменете, коремът — плосък. Тя проследи островърхия триъгълник от косми, който започваше малко под пъпа му продължаваше и под възела на жълтата кърпа. Като си помисли как ли щеше да изглежда без кърпата, усети как през нея премина горещата вълна на желанието.
Той спря да бърше косата си и я погледна.
— Можеш да спиш при мен или на дивана. Точно сега съм прекалено уморен, за да ме интересува кое ще избереш.
— Ще спя на дивана! — Тонът й бе малко писклив не можа да прецени дали се дължеше на думите му или на онова, което виждаха очите й.
Той развали гледката, като отиде до леглото, обърна се гърбом, за да навие камшиците и да ги сложи в дървеното сандъче, което извади изпод леглото. След като камшиците изчезнаха от полезрението й, тя усети, че можеше да се наслади на гърба му далеч по-спокойно.
Той отново се обърна към нея.
— Точно след пет секунди ще махна тази кърпа. Изчака, но едва след като минаха повече от пет секунди, тя разбра какво бе имал предвид.
— О, искаш да се обърна ли?
Той се засмя.
— Остави ме да се наспя хубаво една вечер, ангелско лице, и след това ти обещавам, че можеш да гледаш колкото си поискаш.
Е, сега вече тя сама си го направи. Създаде у него напълно погрешно впечатление и трябваше да го поправи.
— Боя се, че разбра неправилно…
— Силно се надявам, че не е така.
— Напротив. Аз бях просто любопитна… не точно любопитна, но… ами, да, предполагам, бях любопитна… Това е просто естествено. Но не бива да стигаш до заключението, че…
— Дейзи?
— Да?
— Ако кажеш още думица, ще извадя един от онези камшици, от които толкова се страхуваш, за да проверя дали можем да се отдадем на онази перверзия.
Тя грабна чифт чисти бикини и избеляла тениска с надпис Северна Каролина, която бе изровила от неговия шкаф, докато бе под душа, и се втурна към банята. Хлопна доволна вратата зад гърба си.
Двайсет минути по-късно се появи освежена облечена в неговата тениска. Беше решила, че е за предпочитане пред единствената нощница, която бе намерила в куфара си — оскъден къс розова коприна и дантели, който бе купила в дните преди Ноел и майка й да я предадат.
Алекс спеше дълбоко, легнал по гръб, чаршафът бе усукан около голите му бедра. В това да гледаш заспал човек имаше нещо неучтиво, но тя не можеше да откъсне очи от него. И вместо да се извърне, отиде до леглото и се взря в него.
Заспал, той не изглеждаше толкова опасен, като буден, ръцете й я сърбяха да докосне този твърд, плосък корем. Погледът й се плъзна нагоре към гърдите му, наслади се на съвършената им хармоничност и мярна отново златния медальон, който висеше на верижка от врата му. Като видя какво представляваше, тя замръзна на място.
Беше красива руска икона, изпълнена в емайл.