— Какво да престана?
Той вдигна камшика и насочи дръжката му към нея.
— Престани, за Бога, да ме гледаш така, сякаш всеки миг ще нацепя кожата на гърба ти. Трябваше да го смажа с мас и точно се готвех да го прибера.
Тя изпусна дълга въздишка.
— Нямаш представа колко се радвам да го чуя.
— Ако реша да те нашибам с камшика, няма да е за едни бисквити.
Ето че отново я тормозеше.
— Престани веднага да ме заплашваш, иначе ще съжаляваш.
— И какво ще направиш, ангелско лице? Ще ме намушкаш с молива си за вежди ли?
Изгледа я донякъде развеселен, сетне отиде до леглото, извади дървеното сандъче и прибра камшика.
Тя се изправи с всичките си почти метър и шейсет и го изгледа яростно.
— Трябва да ти кажа, че самият Чък Норис ми показа някои неща от каратето.
За съжаление това бе станало преди десет години и тя не помнеше нищичко, но работата бе или-или.
— Не може да бъде.
— А освен това Арнолд Шварценегер лично ме посъветва за фитнес-програмата ми.
Де да беше се вслушала поне в едно от предложенията му.
— Разбрах, Дейзи. Ти си самата опасност. А сега хайде, мърдай.
През първия час на пътуването си почти не проговориха. След като той не й бе дал достатъчно време да се приготви, наложи й се да се гримира в кабината и да оправи косата си без сешоар, което означаваше да я пристегне назад с чифт гребени арт нуво — изглеждаха красиви, но не вършеха много работа. Вместо да оцени трудността на задачата й и да й помогне малко, той пренебрегна молбата й да намали скоростта, докато си слага грима, а на всичкото отгоре има и наглостта да се оплаче, когато съвсем мъничко от спрея й за коса попадна случайно върху лицето му.
Купи й закуска в Оринджбърг, Южна Каролина — закусвалня на пътя, украсена с медни лампи и лакирани самуни хляб по стените. След като закуси, тя отиде в тоалетната да изпуши една от останалите й три цигари. След като излезе, забеляза две неща. Една привлекателна сервитьорка флиртуваше с него. И той не даваше никакви признаци, че прави нещо, за да я обезкуражи.
Видя го как кима, как се усмихна на нещо, което тя му каза. Жегна я ревност заради това, че както личеше, на него му бе далеч по-приятно в компанията на сервитьорката, отколкото в нейната. Въпреки това бе готова да игнорира случилото се, но си спомни обещанието да спазва дадения обет. С чувството на примирение, тя изправи рамене и си проправи път към масата, където дари сервитьорката с най-ослепителната си усмивка.
— Благодаря ви много, че правихте компания на мъжа ми, докато ме нямаше.
Сервитьорката, върху чиято нагръдна табелка бе изписано името Кимбърли, бе малко смутена от дружелюбния подход на Дейзи.
— Няма… няма защо.
Дейзи сниши глас до висок шепот.
— Не всички са толкова мили с него, откакто излезе от затвора.
Алекс едва не се задави с кафето си. Дейзи се наведе да го потупа по гърба и с широка усмивка се обърна към шокираната Кимбърли.
— Пет пари не давам какви доказателства предяви обвинението. Нито за миг не повярвах, че е убил онази сервитьорка.
При последните й думи Алекс отново се задави. Кимбърли бързешком се оттегли.
— Извинете, трябва да изпълня следващата си поръчка.
— Бягай — рече весело Дейзи. — И Бог да те благослови.
Алекс най-сетне се оправи от задавянето си. Надигна се от мястото си, изражението му бе по-зловещо от обичайното. Но преди да успее да изрече и думица, тя посегна и положи леко пръст върху устните му.
— Моля те не ми разваляй удоволствието от мига, Алекс. За пръв път от венчавката насам те виждам в най-добрата ти форма и искам да се насладя на всяка безценна секунда.
Той я гледаше така, сякаш щеше да я удуши на мига, но вместо това хвърли няколко банкноти на масата и я изведе извън ресторанта.
— Сега ще ми се чумериш за всичко това, така ли? — Сандалите й се хлъзнаха по дребния чакъл, докато той я мъкнеше към пикапа и грозния фургон, който теглеше. — Знаех си. Ти си най-начумереният мъж, когото познавам. Не ти прилича, Алекс, наистина не ти прилича. Независимо дали искаш да го приемеш или не, но ти си женен мъж и наистина не бива да…
— Влизай вътре, преди да съм те напляскал пред хората.
Ето пак — поредната от влудяващите му заплахи. Дали думите му означаваха, че няма да я напердаши, ако постъпи, както й бе казал, или че щеше да я напляска насаме? Още размишляваше върху тези неприятни варианти, когато той запали двигателя. Минута по-късно отново бяха на магистралата.
За нейно облекчение темата за напляскването не бе повдигната отново, макар — по някакъв извратен начин тя почти да съжаляваше за това. Ако я бе заплашил физически, тя щеше да бъде освободена от свещения обет и да намери покой за съвестта си.