Очите й се напълниха със сълзи. Обичаше майка си до отчаяние и въпреки егоизма на Лейни, въпреки безкрайните й претенции и постоянната й нужда да бъде уверявана, че не бе изгубила красотата си, тя знаеше, че Лейни също я обичаше.
Колкото повече вина чувстваше Дейзи заради неочакваната свобода, която смъртта на Лейни й бе донесла, толкова повече пари харчеше не само за себе си, но и за старите, изпаднали в затруднение приятели на Лейни. И когато заплахите на кредиторите взеха да стават зловещи, тя подписа достатъчно чекове, за да ги отпъди, без да си дава сметка, че няма достатъчно пари да ги покрие.
Макс разбра за екстравагантното й харчене в деня, в който бе издадена заповед за ареста й. Реалността изведнъж се стовари върху нея и тя осъзна чудовищността на извършеното. Помоли баща си да й заеме парите, с които да умилостиви кредиторите, обеща да му ги върне веднага, щом стъпи на крака.
Точно тогава той прибягна до изнудване. Крайно време е да порасне, й бе казал, и ако иска да не влезе е затвора, ще трябва да сложи край на екстравагантността и да прави така, както той й нареди.
Съобщи й условията си с ясен и безкомпромисен тон. Тя трябваше да се омъжи за мъжа, който той й избере, веднага щом успее да го уреди. Освен това, ще му обещае да остане омъжена за него шест месеца и да се държи в това време покорно и отговорно. Чак в края на този шестмесечен период ще получи възможността да се разведе и да се възползва от доверителния фонд, който той ще основе на нейно име, фонд, който ще бъде под негово управление. И ако бъде разумна и пестелива, ще може да живее в относителен комфорт от лихвите до края на живота си.
— Не говориш сериозно! — бе възкликнала тя, когато най-сетне способността й да говори се бе възвърнала. — Хората вече не уреждат подобни бракове.
— Никога не съм бил по-сериозен. Ако не се съгласиш на този брак, ще идеш в затвора. А ако не можеш да издържиш шестмесечния брак, няма да видиш от мен и стотинка.
Три дни по-късно той я представи на бъдещия й съпруг, без да спомене и дума за произхода или професията му, само я предупреди:
— Той ще те научи това-онова за живота. За сега това е всичко, което ти е необходимо.
Преминаха през моста Трайбъро и тя осъзна, че скоро щяха да пристигнат на летището Ла Гуардия, което означаваше, че повече не можеше да отлага въпроса, който трябваше да обсъдят. Противно на навиците си, тя извади от чантичката си златна пудриера, за да се увери, че всичко щеше да е както трябва. Успокоена, я затвори с изщракване и я прибра.
— Извинете, мистър Марков.
Той не отговори.
Тя се прокашля.
— Мистър Марков? Алекс? Мисля, че трябва да поговорим.
Клепачите на онези бледокехлибарени очи се повдигнаха.
— За какво?
Въпреки напрегнатостта си, тя се усмихна.
— Ние сме двама напълно непознати, които току-що са се оженили. Мисля, че този факт поражда някои въпроси, които трябва да обсъдим.
— Ако смяташ да избираме имената на децата ни, ангелско лице, това няма да мине.
Значи, в крайна сметка, той не бе лишен от чувство хумор, та било то и доста цинично.
— Имах предвид, че трябва да поговорим за това как ще прекараме следващите шест месеца, преди да имаме възможност да се разведем.
— Мисля, че ще трябва да я караме ден за ден. — Той замълча. — И нощ за нощ.
Кожата й настръхна, но си каза да не се прави на глупачка. Той бе направил съвсем невинна забележка, а тя си въобрази, че в дрезгавия му тон се съдържаше и сексуален подтекст. Лицето й цъфна във весела усмивка.
— Имам план; един наистина простичък план.
— О, така ли?
— Ако ми дадеш чек за половината от онова, което баща ми ти е платил да се ожениш за мен — а смятам, че ще се съгласиш, че това е справедливо, — двамата можем да си хванем пътя и да турим край на това неудобно положение.
По гранитните му черти пробяга някаква сянка на забава.
— За какво неудобство говориш?
Трябваше да знае от солидния опит на майка си, че един толкова добре изглеждаш мъж не би могъл да бъде надарен и с ум.
— Неудобството да се окажеш женен за непознат човек.
— Мисля, че ще се опознаем доста добре. — И пак с този дрезгав, секси-полутон. — А и мисля, че Макс не е имал предвид двамата да си хванем пътя. Доколкото си спомням, двамата трябва да живеем заедно и да се правим на мъж и жена.
— Типично за баща ми. Като дойде ред да управлява живота на другите, той си пада малко диктатор. Красотата на моя план е в това, че той няма да узнае, че не живеем заедно. Стига да не се установим в Манхатън, където може да налети на нас, той изобщо няма да има представа какво правим.
— Определено няма да се установяваме в Манхатън.