— Кейн, остави това — каза най-сетне многозначително. — Просто се махни, човече. Заради всички нас.
В гласа на Калън имаше уморено примирение и чувство на тъга, които накараха инстинктите на Кейн да запротестират.
— Защо? — попита го Кейн тихо. — Няма да я пусна вече, Калън, както ти никога няма да оставиш Меринъс да си тръгне.
— Калън не погубва Меринъс — избухна Тайбър с първична ярост. — Няма да гледам как отново я разкъсваш на парчета, Кейн. Разкарай се оттук и от имението, щом само това може да успокои Шера. Веднага, преди да се наложи да те изстържат с лопата от пода.
Сега Кейн оголи зъбите си.
— По-добре го дръж здраво, Рони — каза той тихо. — Защото може да се наложи да науча малкото ти коте на някои маниери.
Кейн не можеше да разбере собственото си чувство на гняв повече, отколкото това на Тайбър, но беше невъзможно да пропусне заплахата в очите на другия мъж, когато избута настрани съпругата си и се втурна към него.
Извъртайки се, Кейн се премести незабавно, за да го посрещне, когато другите скочиха между тях. Танер и Мерк уловиха Тайбър, възпирайки го, докато гласът на Рони се повиши предупредително и Калън застана пред Кейн.
— Достатъчно — в гласа на Калън нямаше гняв или негодувание. Вместо това гледаше Кейн със съчувствие. — Кръвопролитията няма да разрешат това, Кейн. Боят няма да го оправи.
— Тя е моя — озъби се другият мъж.
— И поради тази причина ще стоиш настрани, точно както Танер и Даун стояха, докато наблюдавахме как Шера страда, откакто ти дойде тук — каза той съвсем тихо. — За Тайбър битката е по-трудна. Разбираш ли, Тайбър беше този, който я откри да лежи в собствената си кръв, когато Шера пометна. Тайбър беше този, който слушаше риданията й, които можеше да са предсмъртните й думи, ако не беше действал толкова бързо. Тайбър беше този, Кейн, когото тя помоли да й позволи да умре, защото не би могла посрещне живота без теб или твоето дете. И Тайбър беше този, който се закле да отмъсти за нея. Не можеш да заличиш единадесет години болка, ярост и омраза, само защото е било едно недоразумение.
Кейн се втренчи в него шокирано, преди очите му да се обърнат към пронизващия, яростен поглед, който Тайбър бе насочил към него. Ръцете му се стегнаха и отпуснаха, челюстта му потреперваше от собствената му агония.
— Обичам я — каза той, гласът му беше измъчен, гърдите го боляха от новата информация, която бе получил. — Винаги съм я обичал и твоите заплахи няма да променят това. Нито омразата ти. Точно както няма да променят факта, че няма да си тръгна и няма да се предам. Ще е най-добре, ако всеки един от вас свикне с това.
Кейн излетя от стаята, гневът и болката надделяха. Желанието да види Шера, просто да разбере, че тя още съществува, го движеше… Подтикваше го… Погубваше го…
Трета глава
Бягството беше единствената й възможност. Шера знаеше, че оставането в къщата тази вечер би означавало само едно — евентуална конфронтация с Кейн, в която тя нямаше да има никакъв шанс да победи. А загубата в този момент не беше за предпочитане.
Облечена в тъмни, прилепнали по тялото маскировъчни дрехи, които носеше, когато патрулираше, тя премина през двора към една от няколкото еднофамилни къщи, построени през последните месеци. Танер и Кейбъл се бяха настанили в малката къща, след като Меринъс случайно ги хвана да участват в една от любимите им игри. Беше се натъкнала на тях във всекидневната на главната сграда. На скъпото канапе, което сама беше избрала за стаята, двамата мъже енергично убеждаваха една смееща се, доста развеселена жена от Породите да се присъедини към тях в играта им.
След спасяването му от една особено садистична лаборатория, Кейбъл, по своя тих и очарователен начин, беше привлякъл няколко от по-свободомислещите жени в леглото си, а към тях, много често започна да се присъединява и Танер. Той, най-дивият от основния Прайд, се наслаждаваше на тройките, както котка на сметана. Двамата с Кейбъл изглеждаха като продължение един другиму, когато доставяха удоволствие на младите жени в леглото си.
Известно време Шера наистина се притесняваше, че приемният й брат и Кейбъл са по-близки, отколкото тя смяташе за необходимо, дори и след като бяха научили истината, която не бе много лесна за възприемане. Но те не бяха привлечени физически един от друг, а просто се наслаждаваха на това да подлудяват всички около себе си.