— Ще ти сритам задника, ако не млъкнеш — изръмжа Шера. — Не поисках съвет, а помощ. Да или не?
— Не — върна й смръщването Кейбъл.
— Да — Танер се усмихна и й намигна, а Кейбъл изръмжа раздразнено.
— Глупав ход, Танер — той повдигна бирата към устните си, накланяйки глава, за да отпие голяма глътка, преди да остави бутилката на края на масата.
Наведе се, дръпна чифт дънки от купчината дрехи на пода и ги намъкна на мускулестите си, добре развити, прекрасни крака. Само тези на Кейн изглеждаха по-добре. Но, напомни си Шера отново, тя не беше сляпа.
— Остави я да се позабавлява, поне засега — сви рамене Танер. — В крайна сметка, Кейн ще се погрижи за положението. Имам пълно доверие в него.
За съжаление, Шера подозираше, че е прав.
— Просто го дръж зает — въздъхна тя, пренебрегвайки подмятанията му. — Продължавайте с това… — махна с ръка към още спящата жена — и накрая и двамата ще свършите чифтосани с една и съща жена. Какво, по дяволите, ще правите тогава?
Кейбъл се усмихна бавно.
— Една Порода, една половинка. Помниш ли? Не се притеснявай, мила, някой ден и ние ще пораснем.
Тя дълбоко се съмняваше.
Нощта беше неин приятел. Късно същата нощ, Шера се движеше през планината над имението на Породите, като благодари още веднъж на близнаците-демони за тяхната роля в задържането на Кейн долу, докато тя сканираше тъмнината, претърсвайки планината за всякакви нередности. Често приемаше за даденост ясното си зрение в мрака. Виждаше толкова добре, сякаш навън бе ден, въпреки че от безлунното небе не идваше никаква светлина. Шера намираше успокоение в мрака. Място, където да се скрие и да се опита да намери смисъл в нарастващите нужди на тялото си.
Настояванията на Кейн правеха нещата дори още по-лоши. Тя се бореше с нарастващото осъзнаване вътре в нея всеки ден. Бореше се с желанието си да го докосне, не от копнеж или страст, а само за да се увери, че той е там. Че е жив. Че диша. Бореше се с това до такава степен, че се страхуваше дори от най-лекия допир между тях, защото й ставаше все по-трудно с всеки изминал ден да отхвърля крехката връзка, която чувстваше да се оформя в душата й.
Студът беше повече от добре дошъл сега. Режещата ниска температура й помогна да проясни ума си и да запази съпротивата си. Шера можеше да издържи на температурите по-добре, отколкото останалата част от семейството. Въпреки че нямаше козината, която Снежният леопард притежаваше, тя имаше поносимост към студеното време, каквато другите Породи нямаха. Или може би топлината от желанието, надигащо се вътре в нея, я предпазваше много по-добре от студа.
Възбудата от разгонването беше по-лоша от всичко, което бе преживявала досега. Сякаш присъствието на Кейн по някакъв начин бе подсилило огъня, който гореше вътре в нея. Сега езикът й беше подут, жлезите отстрани бяха препълнени и пулсираха от потребността да освободят сладкия хормон, съдържащ се в тях.
Осъзнаването, че проявява някои от характерните белези, които мъжете показваха, я шокира. Нейната половинка не беше Порода. Хормонът-афродизиак щеше да увеличи сексуалността му още повече, както и нейната. Шера затвори очи при тази мисъл. Док Мартин я беше предупредил, че ще бъде така, сякаш Кейн е напомпан изцяло със стимуланти, за да е сигурно, че е в състояние да я обладава достатъчно често, за да осигури зачеване.
Мисълта за Кейн с постоянна ерекция беше повече, отколкото младата жена можеше да понесе. По дяволите, та той и сега през по-голяма част от времето бе напълно възбуден. Всеки път, когато го погледнеше, очите му блестяха от страст, а издутината на панталоните му сякаш ставаше все по-голяма. Примамваше я. О, Господи, как само я изкушаваше!
Шера облиза устни, докато вървеше из планината. Спомни си ясно стоманената твърдост, издигаща се между бедрата му. Формата и дължината, дебелината на плътта, усещането за него. Тя едва не простена от желание при спомена за вкуса му, пулсиращ по езика и надолу по гърлото й. Или усещането за Кейн, движещ се между бедрата й. Вагината й се подмокри само при мисълта за това.
Шера стисна зъби и продължи да върви. Проклета да бъде, ако се поддадеше. Можеше да си представи Кейн съвсем точно — доминиращ и властен — както всяка порода, която някога се бе раждала. Той щеше да се превърне в същото сексуално чудовище, като Калън и Тайбър.