Младата жена изсумтя. Сякаш никога нямаше да оцелее затворена в тази къща на фона на опасността, която нарастваше около тях. През изминалите две седмици бе имало три опита за нахлуване във външния периметър на предпазната преграда, която минаваше около планината. Досега обаче бяха успели да заловят всеки, опитал да пробие защитата им. Шера не можеше да си представи да се крие в границите на имението в такъв момент. Калън и Тайбър почти бяха обезумели в опитите си да защитят Меринъс и Рони. Ако се поддадеше, това щеше да я подлуди.
Не можеше да потиска съжалението си, че не е способна да зачене, нито пък мъката от загубата на детето, което някога бе носила. Утробата й се присвиваше предупредително, една подготовка за силните спазми, които знаеше, че щяха да дойдат много скоро — тялото й изискваше да бъде създаден нов живот, който зачеването би осигурил. Шера бе унищожила всички шансове за това със собственото си невежество, още преди години. А беше толкова уморена от борбата с Кейн и възбудата, надигаща се вътре в нея.
Той беше нейната половинка. Беше разбрала това, след като изучи истинската дълбочина на свързването между Меринъс и Калън. Това не правеше положението по-лесно за справяне. Да знае, че той е единственият мъж, на когото можеше да позволи да я докосва и да я държи, не вещаеше нищо добро за бъдещето й.
— Можеш ли да станеш по-упорита, Шера? — изплющя гласът на Кейн в слушалката в ухото й и я накара да се напрегне и да спре по пътя нагоре в планината.
С безмълвно проклятие, тя дръпна очилата от върха на главата си към очите и активира прецизния локатор. Молеше се Кейн да е в комуникационната сграда, а не да е поел нагоре в планината. По дяволите. Там беше. Шера видя уникалния му локатор, движещ се неотклонно близо до нея. Другата патрулираща Порода се отдръпна назад, оставяйки му пространство, докато той избираше най-краткото разстояние, което щеше да го доведе до нея.
— Вероятно бих могла — изсумтя Шера с чувство на безсилие.
Сега усещаше как очакването нараства в нея. Сякаш гласът му беше задействал ключ, който позволи на тялото й да разбере, че половинката й е в непосредствена близост. Гърдите й внезапно станаха чувствителни, подуха се отново, зърната се надигнаха към плата на потника й, когато тя спря и седна върху един голям обрасъл с мъх камък. Нямаше да постигне нищо добро, ако се опитваше да избяга от него. Той беше невероятно упорит.
Шера въздъхна дълбоко, улавяйки слаба следа от неговото ухание, докато той приближаваше. Очите й се затвориха в отговор на внезапния прилив на кръв, която започна да бучи във вените й. Кейн миришеше възхитително, диво и възбуждащо, страстта му достигаше опасния ръб на разгорещената миризма.
Той щеше да бъде твърд, помисли си младата жена с въздишка. Пенисът му щеше да се притиска плътно в дънките му, предизвиквайки я да го освободи, да го вземе, така както й се искаше. Шера поклати глава при тази мисъл. Самоконтролът й беше на привършване. Липсата на сън и нарастващата възбуда започваха да вземат дължимото.
Шера отстрани микрофона на предавателя от лицето си, изключвайки останалите от всичко, което щеше да каже. Слушалките още бяха на мястото си обаче, и тя беше в състояние да държи връзка с другите пазачи, както и с комуникационния център. Свали очилата, когато видя светлата точица, представляваща локатора на Кейн, която я известяваше, че се приближава неотклонно към нея. Той знаеше точно къде се намира тя. Малкият предавател в задната част на дънките й позволяваше да бъде проследена лесно от компютъризираните очила, които носеха всички Породи, натоварени със задачата да отговарят за безопасността им. Шера прибра своите очила в калъфа на практичния си колан и зачака Кейн.
Зимната нощ внезапно се изпълни с жарка, чувствена топлина, която проникваше в костите й. Прииска й се да се отпусне за ласките на Кейн, които със сигурност щяха да последват. Може и да бе побеснял от яд, но когато пристъпи в осеяната с каменни блокове местност, където бе седнала, похотта завладя сетивата й подобно на горещ като лава копнеж.
— Не те мислех за страхливка, Шера — първите думи излезли от устата му накараха косъмчетата на тила й да настръхнат яростно.
Тя не беше в състояние да сдържи ниското гневно ръмжене, което завибрира в гърдите й.
— Има разлика между страхливост и безразличие, Кейн — озъби се младата жена, после скръсти ръце пред гърдите си и проследи с поглед приближаването му. — Ни най-малко не съм изплашена от теб. Сега ми кажи, защо ме последва тук горе? Всичко, което имаш да ми казваш, може да бъде направено по комуникационния канал.