— Наистина ли? — той изсумтя, спирайки на няколко инча от нея. — Наистина ли искаш останалите от Прайда да чуят как ти казвам точно колко силно смятам да ти напляскам задника, задето си тръгнала така? И колко дълбоко възнамерявам да заровя пениса си в хлъзгавата ти вагина, докато го правя?
Шера щеше да се обиди, ако внезапната представа, която премина през съзнанието й не накара женствеността й да запулсира в отговор. Пулсираше? По дяволите, тя туптеше, като кървяща отворена рана, молеше да бъде изпълнена. Но това не означаваше, че щеше да му позволи да разбере.
— О, не си ли смел? — вдигна едната си вежда презрително. Проклета да е, но не възнамеряваше да се гневи истински, това щеше да й причини само вреда. Сякаш се нуждаеше от кръвта, препускаща бързо към клитора й, носеща слаби следи от хормона, освободил се от жлезите на езика й, към останалата част от тялото й. — Нали знаеш, Кейн, бих могла да издера очите ти с лекота. Аз съм котка, помниш ли?
Той изсумтя саркастично.
— Ще се престоря на твоя вълк и ще те изям тогава — сряза я мъжът. — Няма къде да ми избягаш.
Ръката й се раздвижи, преди Шера да вложи някаква мисъл в това, и замахна към лицето му. Изненадващо, той я хвана секунда преди удара.
— Прекрачваш всички граници — сопна се тя гневно. — Омръзна ми от забележките и завоалираните ти обиди, Кейн.
— И на мен ми писна и се уморих да бъда обвързан физически и емоционално с една вещица, която няма здравия разум да се грижи сама за себе си — изръмжа мъжът в отговор. — Смяташ ли, че не знам точно през какво си преминала през всички тези години, Шера? Колко е лоша възбудата и как постоянно нараства, без значение какво правиш, за да я спреш? Ти можеше да ме намериш по всяко време.
В очите му проблесна ярост. Сините дълбини светеха от гняв, а устните му се свиха. Това я раздразни, направо я вбеси.
— О, да, наистина щях да го направя — Шера дръпна ръката си, тялото й изтръпна, сърцето я болеше дори от такова докосване. — Щях да дойда и да те умолявам плачейки, да ме отървеш от това обвързване, макар да знаех, че си ме лъгал от самото начало. Просто да дойда пред вратата ти и да те помоля мило да ме изчукаш, за да облекчиш тялото ми. Дори да бях наясно какво е разгонването, нямаше ни най-малък проклет шанс това да се случи — да поддържа гласа си нисък, да сдържа яростта си зад грубото ръмжене беше едно от най-трудните неща, които някога бе правила през живота си. Шера искаше да крещи, да беснее, да удря, да го нарани толкова, колкото тя бе наранена, когато мислеше, че я бе изоставил.
— Ти знаеше, че не мога просто да избягам от теб, Шера — Кейн нямаше да отстъпи. Той беше точно пред лицето й, топлината на гнева и страстта му се обвиваше около нея, като невидими вериги, когато ръцете му стиснаха раменете й. — Проклета да си, знаеш, че не съм те предал.
Плътта му гореше от копнеж по нейната. Тя усещаше всеки отделен пръст, всяка клетка, когато влязоха в контакт с тялото й, и стана невероятно чувствителна. Шера се бореше да поеме достатъчно въздух, за да прочисти главата си, да засили самоконтрола си, но всичко, което можеше да подуши, беше Кейн и горещата му мъжка страст.
Младата жена се взря в него, поемайки уханието му, опиянена от внезапната непреодолима нужда да го докосне. Трепереше заради това, осъзна тя. Той се бе втренчил като нея, сякаш искаше да я разтърси. Очите му бяха присвити, гъстите мигли хвърляха сенки по бузите му и както обикновено, плътните чувствени устни бяха свити в тънка гневна линия. А тя искаше целувката му.
Езикът й туптеше, докато се отдръпваше от него. Можеше да усети хормона, разливащ се в устата й, когато препълнените жлези започнаха да се издуват и да изискват споделянето.
— Махни се от мен — Шера се опита да се отдръпне, да пренебрегне нуждата и глада, бушуващи в нея, и яростта, която се спотайваше точно под повърхността. — Ако ти пукаше, щеше да ме вземеш със себе си, както те помолих, Кейн, но вместо това ме остави — дори тя беше изненадана от гърления звук на гласа си, от суровата, нежелана болка, която отекна в него.
— Господи, мислиш ли, че не се мразя достатъчно заради това, Шера? — очите му бяха мрачни, изпълнени със собствените му болка и съжаление. — Смяташ ли, че не съм се молил буквално да се върна и да го променя? Да се уверя, че ти си излязла от там?
Кейн я освободи, сякаш не можеше да понася да я докосва повече. Пръстите му преминаха през късите кичури на гъстата му коса, докато издишваше накъсано. Бореше се за контрол точно толкова, колкото и тя.