— Не — отдръпна се тя от него. — Няма да ти позволя да ми причиниш това отново. Няма да те обичам, Кейн.
Прозвуча кратък, саркастичен смях.
— Ти ме смяташ за проклет глупак, Шера — той поклати глава и я изненада с развеселената нотка, която усети в гласа му. — Добра си, бейби. Толкова си добра, че даже можеш да заблудиш дори себе си. Но не и мен. Помисли върху това. И започни да броиш дните. Защото, проклет да съм, ако ти позволя да бягаш повече.
Четвърта глава
Като че имаше някакво намерение да се подчинява на всяка команда, която Кейн й бе дал, помисли си Шера по-късно същата нощ, все още много ядосана, след като се присъедини към планинските патрули над имението.
Той не й беше наредил да се върне в къщата. Не че това щеше да има някакво значение, а и изглеждаше достатъчно умен, за да не опитва. Тя благодари на Бога, че не го бе направил. Тялото й се бунтуваше и самият факт, че Кейн е наясно с физическата й възбуда, изглежда само влошаваше нещата.
Твърде много години на въздържание, това е всичко, уверяваше се тя, докато се движеше между дърветата, усещайки меката тишина на нощта като ласка върху сетивата си. Това й напомняше за Кейн. Всичко й напомняше за Кейн.
Докосни ме, Шера. Гласът му я галеше, като най-нежния бриз, когато ръката й обхващаше ерекцията му и караше плътта й да настръхва от удоволствие. Той беше твърд като стомана, горещ и дебел. Пенис, който щеше да задоволи дори най-придирчивата жена. А тогава Шера беше повече от задоволена.
Младата жена потръпна, вагината й се стегна при мисълта за това колко пълно я бе задоволил в лабораторията. Движейки се вътре в нея, тялото му беше обтегнато от усилието да контролира нуждата да излее собственото си освобождение, докато я докарваше високо, по-високо до нейната кулминация.
Стига, нареди сама на себе си и въздъхна тежко. Спомените нямаше да доведат до нищо друго, освен да я направят по-слаба, по-гладна. Не можеше да си го позволи.
— Шера, установихме необявено движение, източно от теб. Подсигурена ли си?
Тамбър Мейсън, дребна, срамежлива женска Лъвска порода, заговори крайно напрегнато по комуникационната връзка, а Шера застана неподвижна срещу широката основа на едно дърво.
— Колко близо? — тя задържа гласа си тих, докато проверяваше часовника си. Беше малко след един, няколко часа, след като се изплъзна от заплахата на Кейн.
— На по-малко от четвърт миля, движи се по диагонал на три часа от мястото, на което се намираш. Бавното напредване по настоящата посока ги води право към задния вход на основния двор — връзката прещрака няколко пъти, като канала продължаваше да се актуализира, за да гарантира безопасността, докато Тамбър говореше.
Шера спокойно извади оръжието си от кобура му, провери бързо пълнителя и се раздвижи предпазливо. Тялото й се движеше плавно, готово за всяка заплаха, която щеше да открие. Закрачи бързо към предполагаемото местонахождение на нарушителите.
— Дръж ме в течение за позицията и разстоянието — измърмори Шера в микрофона. Издърпа очилата за нощно виждане на очите си и плъзна прозрачния радарен дисплей на място.
Две точици изскочиха веднага на малка карта в периферията на дясното й око. Нейната собствена отразено в синьо, а неизвестният топлинен източник — в червено. Шера се спусна по склона на планината. Придвижваше се ниско приведена през гъстите храсти и плътната шума, докато напредваше към нарушителя.
Неизвестен означаваше, че Тамбър е проверила всяка връзка и местоположение на Породите, които се предполагаше, че са в планината. Имаше една точка на движение в повече, отколкото трябваше, а не беше получила никакво предупреждение от охраната за това място. Затова бе сигнализирала Шера да провери на място.
— Всичко, което откривам в момента, е една аномалия — каза тихо Тамбър, докато Шера се приближаваше, без да изпуска от поглед зеления флуоресцентен дисплей на очилата, които покриваха горната част на лицето й. — Но това се появи от нищото. В една минута беше чисто, в следващата беше там.
Доверявайки се на другата жена да пази гърба й, Шера забеляза няколко сини точки да се придвижват от други места. Заобикаляйки извисяващите се до раменете й каменни блокове, тя продължи да приближава към аномалията, следейки внимателно малката червена точка, която се плъзгаше по картата. Натрапникът се беше насочил към портата, водеща до основния двор. Той също беше добре охраняван, и в това действие нямаше смисъл. За един нарушител би било по-лесно да получи достъп от много други места, отколкото през задната врата.