Плавно като бриз, Шера се плъзна през гъстата шума, привеждайки се леко, за да избегне горните клони, които биха алармирали един опитен съгледвач за факта, че е преследван.
Съветът или фанатици, това нямаше значение, те просто продължаваха да опитват. Усилията да получат достъп до имението изглежда се увеличаваха с всеки репортаж, който заливаше ефира. Някои от инсинуациите в така наречените доклади бяха повече от обидни, бяха направо опасни. Да бъдат в крак с тях беше почти невъзможно и противодействието ставаше все по-трудно с всеки изминал ден.
А те продължаваха да опитват. Стремежът да се унищожи новия човешки вид като че ли се увеличаваше ежедневно. Премествайки се бавно, по-близо, Шера премина покрай младите борове и полека се приближи зад нарушителя. Когато той попадна в зрителното й поле, в сърцето й нахлу ужас, силен и бурен.
— Аз не бих го направила — младата жена насочи автоматичното оръжие, точно когато той се готвеше да сложи на рамото си дългия цилиндричен ПЗРК1.
Мъжът замръзна за една дълга секунда. Шера подуши страха, струящ от тялото му, както можеше да усети решителността му да извърши убийство.
— Само мръдни и главата ти ще хвръкне — каза остро тя. — Тамбър, предупреди проклетата къща. Имаме ракетен комплекс.
Шера нямаше идея как да го спре, преди той да изстреля ракетата. Ръката му беше на спусъка, а оръжието беше почти поставено за директно попадение на къщата.
— Евакуация, Тамбър. Евакуация — Шера даде заповед да се евакуират от къщата, чувайки отдалеч как в контролната зала избухва хаос.
— Струва ли си да умреш? — попита тя нападателя, виждайки как ръката му се стяга на спусъка. — Мога да го уредя, приятелче, ако не го свалиш долу веднага.
— Отвратителни… — ръката му се напрегна.
Шера стреля незабавно, но спусъкът беше натиснат, преди мъжът да падне и ракетата полетя към целта си.
— Пазете се! Пазете се! — изкрещя младата жена. — Господи, опразнете къщата веднага! Веднага!
Тя знаеше, че не е имало време да се евакуира къщата, и че няма начин всички да са се измъкнали в безопасност. Затича се към падналия и установи, че той не е издъхнал. Моментално изправи гърба му, без да обръща внимание на кръвта, мокреща рамото му и викът на болка, когато изви ръцете му назад, за да ги обездвижи със стоманени белезници. После скочи на крака.
— Вземете това копеле — извика Шера към двама от приближилите се мъже, когато чу експлозия по-надолу в планината. — Останалите идвате с мен. — Тамбър, докладвай! — извика тя в микрофона, докато тичаше надолу. — По дяволите, докладвай!
Чуваше виковете на заден план, когато заповедите бяха препредавани, но не и Тамбър.
— Няма попадение — внезапно извика гласът й в ухото на Шера и тя почти се препъна надолу по склона, когато гледката на къщата изникна пред очите й. — Нямаме попадение! Няма попадение. Ракетата падна.
Или нещо я беше свалило. Силно залесената планина с нейните дървета с дебели стволове, беше спасила кожите им. Два широки, вековни дъба горяха в основата на планината от сблъсъка, който беше задействал експлозивите в ракетата. Породите се движеха бързо из дворовете, дърпаха маркучи от водопроводните кранове разположени навсякъде из имението, за да потушат пламъците, преди цялата планина да бъде обхваната от огъня.
— Провери останалите — извика Шера в микрофона, после се обърна и хукна обратно по пътя, по който беше дошла.
Щеше да убие копелето.
Когато приближи двете Породи, влачещи пищящия мъж надолу по склона, тя позволи на силното котешко ръмжене от ярост да се откъсне от устните й. Те спряха, пуснаха товара си и се отдръпнаха, щом тя пристъпи по-близо.
Той ридаеше. Като дете, заловено в някаква беля, за която знае, че ще доведе до наказание. Копелето дори не се беше разкаяло, просто беше ужасено.
— Охо — прошепна тя с опасно хищническо ръмжене, като се наведе надолу, коленете й се огънаха, за да се втренчи в бледото лице. — Какво имаме тук? Малка среднощна закуска? — Шера показа зъбите си и видя как очите му се разшириха при вида на острите кучешки зъби от двете страни, отгоре и отдолу. Тя беше една от малкото Породи с два пълни комплекта заострени оръжия. Никак не й бе лесно да ги държи скрити зад дискретни усмивки и преструвки на срамежливост, докато живееха в малкия град на източен Кентъки, където се укриваха преди.
1
Преносимите зенитноракетни комплекси (съкратено ПЗРК) са вид зенитни отбранителни системи, предназначени да бъдат носени на рамо от войници. Обикновено, ракетите са с инфрачервено насочване и се употребяват за защита на войскови формирования от вертолети и нисколетящи самолети. — Б.пр.