Кейн помръдна отново, извъртайки се малко по-далеч от Шера. Тя се намръщи към сведената му глава. Беше ли ранен по-лошо, отколкото признаваше? Той се държеше толкова нетипично, че тя се премести, докато застана пред него, след това се наведе, за да прегледа голите му гърди за някакви рани.
Шера замръзна от ужас, когато главата му най-сетне се надигна и от устните му се изплъзна една примирена въздишка. Белезите бяха ужасяващи. Дълги назъбени линии разкъсана плът се простираха от едната страна на загорелите му гърди до другата. Едната прорязваше малкото мъжко зърно, а другите пресичаха гръдния му кош, като безумна карта на насилие. Не бе видяла тези белези в лабораторията. А личеше, че са стари.
Дейън каза, че е нападнал Кейн онази нощ. Че той би трябвало да е мъртъв. Сега вече знам, защо Кейн страдаше толкова силно през всички тези месеци, в които беше в болницата, Шера. Те не ми позволиха да го видя тогава. Но раните бяха потресаващи.
Шера си спомни как Меринъс й разказваше за злото, причинено от Дейън, когато се бе опитал да убие нея и наскоро заченатото дете на Калън.
Погледът на Кейн беше твърд, докато я гледаше.
— Ти също ли ще припаднеш? — попита я предпазливо. — Меринъс вече го направи. Не мисля, че рамото ми може да поеме още една припаднала женска точно сега.
Изражението му беше студено, а очите му блестяха от болка и гняв, докато Шера го гледаше безпомощно. Това е била цената, която той е платил за опита си да ги спаси. Белезите, които носеше всеки ден, напомняха за измамата и предателството, които бяха заразили собственото й семейство.
— Шера, имам нужда от марлята — каза рязко Док. — Престани да се взираш в тези гърди и ми я подай.
Тя се изправи, като знаеше, че Кейн ще се раздвижи само толкова, колкото Док му позволеше. Подаде марлята, а умът й бе едно блато от объркване. Никога не бе очаквала да види подобни белези върху човека, когото бе започнала да смята за непобедим през последните месеци. Защото въпреки гнева и обърканите си чувства, никога не бе допускала, че съществува някой, който би могъл да нарани Кейн толкова много, че да го спре. Досега не вярваше напълно на Меринъс.
Младата жена стоеше там и съмнението я изпълваше, докато помагаше автоматично на Док. Подаваше му това, което му трябваше, когато потрябваше, борейки се с вината и гнева, които я изпълваха всеки път, когато мускулите на Кейн се свиваха. Той не издаде звук, нито трепна, издържа болката, сякаш беше не повече сърбеж.
— Не се нуждаеш от много шевове, но тази рана е истинска бъркотия — каза Док, докато слагаше последния бод. — Трябва да дадеш на рамото си възможност да си почине за известно време. Ще сменям превръзките всеки ден, ще ти поставя инжекция за болката тази вечер и го дръж под око. Ако се инфектира, ще бъдем готови за битка. Не искаме това да се случи.
Кейн само изсумтя.
Шера стоеше безмълвно, докато Док му поставяше инжекция за болката, след това превърза рамото му.
— Можеш ли да го заведеш в стаята му? — попита я той. — Всички останали тичат наоколо като кокошки с отрязани глави. Те ще му позволят да се върне в боя, вместо да го сложат в леглото, където трябваше да бъде, когато го порази това.
— Ще се погрижа — тя кимна твърдо, срещайки самодоволната усмивка на Кейн, когато главата му се повдигна. По дяволите, дори ранен продължаваше да се държи като подигравателен задник.
— Ще бъде доста замаян, докато заспи. Остани с него.
Погледът й се върна към доктора, когато започна да подготвя извинението си. Луд ли беше? Да остане с Кейн? Той беше наясно с въздействието, което й причиняваше съжителството в една къща с него. Знаеше дяволски добре, какво би станало, ако двамата с Кейн се озоват в една стая.
— Не ме гледай така, момиче — каза остро Док. — Някой трябва да остане с него и ти си единствената наоколо. Сега го разкарай оттук.
— Хайде, котенце — гласът на Кейн беше уморен, когато се изправи на крака, а здравата му ръка улови нараненото рамо. — Хайде, завий ме тихо и спокойно, и ще ти позволя да си отидеш с мир.
— Остани с него — повтори рязко Док, когато Кейн спря да говори. — Без спорове.
Светът просто се бе наговорил срещу нея, реши Шера, насили се да застане от едната страна на Кейн и преметна ръка около голия му гръб.
— Искам проклета баня — осведоми я той сковано, докато се движеха към стаята му. — Няма да докосна чистото си легло в това състояние.
Младата жена въздъхна. Да, целият свят се бе обърнал срещу нея. Молеше се да намери някой свободен да му помогне, който и да е, само не тя. Заведе го до асансьора и натисна бутона за приземния етаж, където Кейн се бе настанил в една стая. За щастие, асансьорът щеше да се отвори недалеч от вратата му.