— Кейн? — Шера преглътна мъчително, когато главата на младия мъж се отпусна на рамото й — едрото му тяло, проснато с цялата си дължина върху нея, почти я смачкваше.
— Кейн — смушка го по здравото рамо.
Дишането му беше леко и спокойно. Ставаше по-тежък с всяка секунда.
— По дяволите, Кейн — не знаеше дали да се смее или да плаче, когато започна да се бори, избутвайки го на здравата страна, докато най-сетне, с божията помощ, успя да го изтърколи от себе си.
— Побъркан — промърмори Шера. — Ти си за освидетелстване, Кейн. Напълно луд. Трябва да бъдеш заключен.
И още имаше шибана ерекция. Тя изръмжа неудовлетворено, изтърколи се от леглото и метна завивката върху него, съскайки от възмущение. Спасен от лекарствата на Док? Шера поклати глава уморено. Това беше първият известен й случай, в който болкоуспокояващите на Док нокаутираха някого. Кейн беше натъпкан с лекарства, като скъперник с пари. И сега спеше дълбоко и безболезнено, докато тя крачеше из стаята, обвинявайки се за собствената си липса на контрол.
Хвърли се в стола до леглото и се взря в безжизненото му тяло. Така му се падаше, щом изобщо се бе оставил да го ранят, безмълвно изсумтя тя. Ако я бе оставил на мира, по дяволите, нямаше да припадне заради лекарствата, инжектирани в раната, две секунди преди да стигне до същината.
— Луд — промърмори отново. — Ти си опасен за себе си.
Прокарвайки уморено пръсти през косата си, тя се премести от стола на дивана.
— Не го оставяй сам, Шера — присмя се на думите на доктора отвратено. — Той може да се нарани, Шера — младата жена изсумтя. Дори ранен, Кейн успяваше да манипулира събитията, в своя изгода.
Шера се изтегна на дивана, загледа се в тавана и се помоли за търпение. Имаше чувството, че ще се нуждае от него, щом бе замесен Кейн Тайлър.
Тя не може да го контролира. Това е единственото нещо, което съм забелязал при женските. Телата им просто не могат да отхвърлят докосването на половинките им, без значение колко, кога или къде. Докато настъпи зачеване, или в случая на Шера, предполагам, когато възбудата спадне, както беше преди.
Кейн не беше забравил това малко зрънце информация, което Док Мартин му бе дал по време на срещата им рано на следващата сутрин. Беше достатъчно мъж обаче, за да признае, че иска Шера да дойде при него по свое собствено желание, а не, защото тялото не й дава друг избор. Това бе най-острото възражение, което в началото беше имал срещу връзката на Калън и Меринъс. Винаги беше смятал, че сестра му не е имала избор по въпроса, въпреки че изглеждаше невероятно щастлива.
Но, докато се движеше из земите на имението, внезапно откри за себе си, различна гледна точка. Негова гледна точка, призна той, но все пак различна. Шера беше неговата жена. Да забравим за чифтосването, да забравим за разгонването. Обикновеният и прост факт беше, че тя е негова, без значение дали е готова да го приеме, или не.
Ако не беше неестественото желание, тя щеше да се държи толкова дяволски студено с него, че щяха да са му нужни ръкавици, за да я докосне. Да ограничава отношенията си с нея до остри, срязващи забележки, които много честно нараняваха и двамата, не бе никак лесно. Беше й позволил да бяга всеки път, когато поиска. Вместо да тича след нея, й бе дал свобода. Защото не искаше насила нещо, което за тялото на Шера бе естествено като дишането — необходимостта да бъде с половинката си.
Кейн дръпна малкия радиоприемник от калъфа му и го поднесе към устата си.
— Шера, къде си?
Беше дяволски уморен да я чака, сама да вземе решението. Фактът, че е готова да се изправи срещу физическите страдания, които бе понесла, вместо да отиде при него, нараняваше гордостта му, въпреки че нещо стопляше гърдите му при мисълта за опитите й да го предпази от неизвестното. Той се усмихна порочно. Понякога неизвестното можеше да бъде дяволски вълнуващо.
— В склада с боеприпасите — гласът й бе рязък и разсеян. — Какво става?
Кейн автоматично се обърна към ниския продълговат стоманен хангар, в който се помещаваха оръжията и амунициите. Беше построен и проектиран по изискванията на Шера. По нейна препоръка бяха поръчали оръжия, които се очакваха да пристигнат скоро. Жената знаеше също толкова, ако не и повече от него, за оръжията. Но не за пистолети и пушки искаше да говори с нея.