Кейн я държеше здраво, устата, езикът и зъбите му измъчваха твърдата плът, която бе пленил. Зърното й беше станало толкова чувствително и горещо, че удоволствието беше почти болезнено.
Шера усещаше как сърцето й препуска, а кръвта бушува във вените й, когато зъбите му одраскаха заостреното връхче, преди да го уловят нежно, пленявайки го, а езикът му го удря леко с гладна настойчивост.
Тя се изви в прегръдките му. Искаше да бъде по-близо. Чувстваше как въртеливите усещания в утробата й нарастват, карайки я да пулсира от желание, което не можеше да отхвърли. Вече не.
Горните части на ръцете й бяха приковани към тялото й от опънатия плат на ръкавите, но пръстите й се протегнаха и уловиха мускулестите предмишници на Кейн, докато той изпиваше гърдите й.
Той привлече твърдото връхче дълбоко в устата си, засмуквайки го със силно и жадно движение, докато езикът му продължаваше да го докосва. Шера усещаше как всяко бързо трепване на езика я хвърля по-близо до забравата. Беше безпомощна да се бори с това. Безпомощна срещу него.
— Моля те… — изскимтя младата жена, но не знаеше дали го моли да спре, или да я обладае.
Главата й падна назад, докато се бореше за въздух. Затрепери, когато зъбите му докоснаха нежното връхче, изпращайки нажежен до бяло пламък от гърдите към утробата й, докато тя се разтърсваше от горещ, агонизиращ екстаз. Виковете й отекнаха из помещението. Шера се стегна, потръпна, ноктите й се забиха в силните му ръце, които държеше, когато около нея започнаха да вият звънци и сирени.
Сирени?
Устата на Кейн освободи зърното й с лек пляскащ звук, главата му се надигна. Устните му се изтеглиха назад в ръмжене. Шера внезапно осъзна, че сирените идват отвън. Предупредително, пронизващо, алармената система виеше из цялото имение, пищеше около тях, когато пронизителните гласове от външната страна на хангара най-сетне проникнаха през мъглата от страст, която ги обгръщаше.
Погледът й литна към неговия, ръцете й се опитваха да се протегнат към него, докато съзнанието й обработваше факта, че сега около тях има някаква опасност. Опасност за обитателите на къщата — за Каси, Меринъс, Рони и техните неродени бебета. Умът й се опитваше да възприеме внезапното прекъсване, необходимостта да защитава, а не да прави секс, необходимостта да се бие, а не да докосва.
Последната мисъл се заби като нож в душата й. Кейн внезапно издърпа дрехата й над подутите гърди обратно към раменете й. Шера оправи деколтето. Той се бореше за самоконтрол. Можеше да го види в бушуващите емоции, блестящи в разширените му очи, измъчената гримаса върху пламналото му лице, докато яростта започваше да го обхваща.
— Ще убия шибаните копелета! — разярен, Кейн с усилие отдръпна тежкия си, дълъг пенис от панталоните й. Побърза да закопчее ципа си и колана, преди да грабне една от пушките от стената, заедно с резервен пълнител.
Той блъсна пълнителя на мястото му, провери го и се обърна енергично към Шера.
— Кейн — тя грабна колана и кобура си от рафта, скочи на пода и хукна след него.
— Стой тук — нареди той към нея, а очите му пламтяха. — След като убия всеки, който е дръзнал да активира тези сирени, ще те изчукам, Шера. Приеми го и бъди готова, по дяволите. Защото няма да чакам повече.
Тя застана неподвижна от шока, наблюдавайки го как изчезва през вратата. Изгуби скъпоценни секунди, докато се опитваше да осъзнае какво се е случило и откъде се появи неочакваната му ярост. Хормонът!
От гърлото й се изтръгна вик, когато се втурна след него, издърпвайки револвера от кобура. Когато стигна до вратата, видя джипа да завива от малкия паркинг пред хангара. Издърпа устройството за комуникация от колана си, прикрепи го към ухото си и се затича към другия автомобил.
— Докладвай! — извика тя в микрофона, обърнат към устните й.
— Имаме нарушители — съобщи Тамбър, която поддържаше връзката. — Предните врати са били разбити. Повтарям, имаме пробив. Всички налични единици към основния двор! Има проникване!
Сирените виеха. Породите се изсипаха от сградите и се втурнаха, пеша или с джипове, към главните порти, където една дълга черна лимузина бе успяла да разбие бариерата.
— Някой да хване Кейн! — изкрещя Шера в микрофона. — Калън, къде си, по дяволите?
Тя почти плачеше, когато удари спирачката на джипа, на не повече от сто метра от мястото, където лимузината беше наобиколена.
— Калън, мамка му! Хвани Кейн. Веднага. Той не мисли трезво. Калън, къде си?