Сет пренебрегваше всичките им заповеди, настоявайки срещата да се проведе възможно най-скоро, но не това тревожеше Кейн. Притесняваха го проклетите косъмчета на тила му. Те настръхваха предупредително, причинявайки непоносим сърбеж в задната част на врата му, който не спираше. Споделяше страховете на Тайбър, че сега не е времето за тази среща. Физическото здраве на Рони беше разклатено още когато за пръв път дойде в имението.
Дългото време, през което беше разгонена, заедно с изтощението, сексуалната невъздържаност и последвалата бременност я бяха изцедили напълно. Но това не беше единствената грижа на Кейн, в която бяха замесени Лоурънс. Моментът никак не беше подходящ. Две чифтосани жени бяха бременни, единственото известно дете Вълча порода живееше при тях, а сега и това.
— По дяволите. Когато видях Каси да тича към онази кола, знаеш ли какво ми мина през ума, Мери? — попита Кейн измъчено.
Меринъс въздъхна дълбоко.
— Че си се провалил — отговорът й го изненада. — Че не си могъл да защитиш своето собствено дете, а сега не си предпазил и Каси.
Мъжът се обърна към нея бавно.
— Да — Кейн издиша тежко. — Но откъде знаеш?
— Защото Шера ми каза същото нещо, преди да се заключи в стаята си — отговори тя внимателно, принуждавайки го да я прегърне, когато се премести в прегръдките му.
Сега тя беше жена на друг мъж. Носеше дете, щеше да стане майка и щеше да бъде изправена пред по-голяма опасност, отколкото би могъл някога да си представи. Но тя все още беше малкото момиче, което бе подкупвал с шоколад. Младата жена, която бе прегръщал, когато плачеше, заради загубата на майка си. Същата, която го бе наричала „задник“ през по-голямата част от живота си. Той се опитваше да не я държи прекалено здраво, докато ръцете му се стягаха около нея.
Кейн усети мириса на бебешка пудра и шоколад само за миг. Тези ухания бяха отличителни за Меринъс, когато беше дете. Един пъргав вързоп от енергия, който попадаше в повече неприятности, отколкото седем мъже можеха да я предпазят.
Брат й я целуна нежно челото, преди да я побутне към вратата.
— Влизай вътре. Трябва да си почиваш или да тероризираш Калън, а не да стоиш тук и да ми се месиш.
Меринъс не се засмя, както той очакваше, нито влезе в къщата.
— Изплаших се, Кейн — каза тя тихо, поглеждайки тревожно нагоре към него. Ръцете й лежаха защитнически върху заобления й корем. — Страхувам се за теб. Не можеш да продължаваш така, нито пък Шера. Искам децата ни да бъдат в безопасност, животът ни да продължи в мир. Докато това между теб и Шера не се разреши, няма как да стане.
— Дай ни време, Меринъс — каза й нежно. — Върви вътре. Трябва да се погрижа за някои неща, преди да се отправя и аз към леглото. Изморен съм.
Сънят обаче беше далеч от мислите му.
— Лека нощ, Кейн — изрече Меринъс тихо. — Ако имаш възможност, провери Каси по-скоро. Тя е съкрушена, задето си й ядосан. Убедена е, че е спасила животи. И е само едно малко момиченце.
Тя вероятно беше спасила животи. Неговият и тези на двамата Лоурънс. Ако не бяха получили сигнал, че Каси препуска към тях, той щеше да е на огневата линия, когато куршумите започнаха да летят. Само сигналът за тревога и опитът му да хване малкото момиче бяха спасили собствената му кожа.
— Ще отида да я видя — обеща той, стягайки се за сълзите, които знаеше, че ще види в очите на момиченцето, и за молбите за майка й.
— Мерк и Танер тръгват сутринта към местонахождението на Даш и Елизабет. Ще оставя Каси при Даун, ако си съгласен. Мисля, че ще се справят добре заедно — каза му меко Меринъс.
Отсъствието на Мерк и Танер щеше да остави слабо място в групата като цяло. Кейн само се надяваше ситуацията в Калифорния да се разреши скоро.
— Даун е добър избор — съгласи се той. — Надявам се да нямаме повече изненадващи посетители, които да подтикнат Каси към такива действия. Още не мога да разбера, защо тя се впусна в такава глупава каскада.
— Защото нейната фея й е казала да го направи — отвърна Меринъс тревожно. — И това ме ужасява, Кейн. Тя потъва твърде дълбоко в себе си и в тази история за феите. Трябва да поговорим с майка й, когато се съберат заедно. Това ще я нарани.
Или да тласне него зад ръба на здравия му разум. Шера вече го бе разклатила. Каси щеше хубаво да го бутне напред.
— Ще го обсъдя и с Даш — обеща Кейн. — Ти върви, след малко ще отида да видя Каси.