Тази представа, както и желанието, накараха тялото му да пламне и ерекцията, туптяща между бедрата му, едва не го подлуди. И Шера мислеше за това. Той можеше да види страстта, блестяща в очите й, да почувства как омеква пред него, когато от гърлото й се откъсна скимтене.
Шера се взря в горещите дълбини на очите му, видя решителността и страстта, бушуващи в тях. Изражението му беше напрегнато, плътта на скулите му се изопна, очите му се присвиха, а устните му натежаха от чувственост. Беше твърд, възбуден и тя имаше чувството, че той се готви да промени драстично правилата на играта, която играеха.
— Тук не е подходящо място за това — Шера натисна раменете му.
Ако можеше само да постави някаква дистанция между двама им, тогава сигурно би могла да се бори срещу въздействието на възбудата поне още ден. Един ден можеше да се превърне в два, а двата в повече. Хормоналният огън, който бушуваше в тялото й никога не продължаваше повече от месец, а вече бяха изминали две седмици. Само ако успееше да задържи Кейн на разстояние още малко.
— Мястото е идеално.
Той я пусна, но преди Шера да може да се възползва от свободата си, Кейн стигна до здравата стоманена врата и я заключи внимателно, преди да се обърне към нея и пръстите му да започнат да разкопчават копчетата на ризата му.
— По дяволите, Кейн — каза рязко тя. — Диваните не са удобни за чукане. Почакай, докато намерим легло.
— Тогава идвай при мен, когато наоколо има легло — отвърна й той рязко и нетърпеливо. — Сега свали тези дрехи, Шера, или когато излезем ще си облечена само с ризата ми и нищо друго, защото ще ги разкъсам.
Думите му й въздействаха като електрически ток, който премина през тялото й. Дори пръстите на краката й изтръпнаха от заповедническия тон на гласа му.
— Овладей се — изсъска тя. — Няма да ти позволя да ме чукаш тук. Всички ще знаят какво сме правили, когато излезем.
— Тогава ти можеш да чукаш мен — изръмжа Кейн, настъпвайки към нея. — Но няма да излезеш оттук, докато не освободя всяка капка сперма от изтерзания си пенис вътре във вагината ти. Така че съблечи се, бейби, защото точно сега самоконтролът ми се държи на много тънка нишка.
Похотта сякаш я удари направо във вагината. Сигурно разгонването причиняваше такава реакция. Ако Кейн беше казал нещо толкова глупаво по някое друго време, тя щеше да го срита. След това да издере очите му. Но сега краката й омекнаха, а дъхът й секна от сексуалното желание и се почувства омекнала като разварена юфка, докато се движеше из стаята, в опит да поддържа разумна дистанция.
— Ти си си изгубил ума — Шера почти изръмжа, за да вмъкне малко ярост в гласа си, но вместо това прозвуча задъхано.
Само ако можеше да стигне до вратата.
Мъжът свали ризата от раменете си. Силни, широки рамене. Изпъкващи мускули, блестяща, стегната кожа. Кейн беше възбуден, непоколебим мъж в разцвета на силите си и си бе наумил да прави секс. Само при мисълта вагината й се сви до болка. Силата на контракциите във влагалището й я предупреждаваха, че не може да се бори с това толкова усърдно, колкото е необходимо.
— Изгубил съм търпението си — поправи я Кейн, очите му потъмняха, когато някак си успя да я накара да стигне до дивана и застана по-близо до нея, отколкото й се искаше. — Ще те имам напълно гола, Шера, веднъж щом те хвана в ръцете си, а и двамата знаем, че няма да отнеме много време. След като скъсам тези панталони от хубавите ти дълги крака, ще заровя устата си толкова дълбоко във влажното ти котенце, че няма да остане и сантиметър, който да не усети докосването ми.
Шера потръпна. Потръпна? Тя трепереше на ръба на кулминацията само от въздействието на думите му.
— Кейн — опита да се промъкне край него, преди той да успее да я спре. Сякаш знаеше какво ще стори тя, преди да го бе направила. — Това е лудост. Никога няма да можем да контролираме това, ако действаш по този начин.
— Кой казва, че искам да го контролирам? — попита я дяволито. — Не, бейби. Без контрол. Без мислене. Без оправдания. Само ти и аз, горещи като лава, опожаряващи света около нас. Сега ще се съблечеш ли, или аз да го направя?
Кейн изрита кожените маратонки, които беше обул за събранието. Тогава Шера разбра, че е организирал всичко предварително. Защото никога, наистина никога не носеше маратонки в имението. Обуваше тежки кожени ботуши, които да предпазват краката му, докато работи.