— „Фарсайд Кънстръкшън“ е една от най-уважаваните строителни фирми в страната. Техните сгради имат много високи оценки за качество, не наемат подизпълнители и със сигурност работата им е отлична от началото до края. Оценката ти, че са ненадеждни, може да се счита за клевета, Кейн — сопна се Шера яростно.
Той отново стана труден. По някаква причина, Кейн смяташе, че е негово задължение да превърне живота й в по-голям ад, отколкото вече беше. При това положение, тя щеше да изгуби всяко подобие на контрол и в крайна сметка щеше да му издере очите, минути преди да се опита да го чука до полуда.
Адреналинът вибрираше във вените й и караше вътрешностите й да трептят, а утробата й да се свива от нужда. Гневът винаги правеше нещата по-лоши. Разпространяваше възбудата в тялото й като пожар, който Шера нямаше как да контролира.
— Успокой се, Шера. Той каза, че не им се доверява — напомни й Калън, очите му бяха впити в тези на Кейн. — Трябва да бъдем сигурни с кого си имаме работа, преди да го пуснем в имението. Особено когато и Каси е тук.
Като че ли Шера не знаеше това. Искаше й се да изсъска от чисто безсилие.
— Това е събрание — възрази тя, обръщайки се към Калън. — Скъсах си задника да получа тази информация и да предложа най-добрия вариант за работата, която трябва да бъде извършена. Ако той продължава да „стреля“ по тях, ще трябва да строим проклетите къщи сами.
— В което има повече смисъл, писано — отсече Кейн, с неизменната многозначителна усмивка, изкривяваща устните му. — Имаме достатъчно ръце тук, и не е като да не могат да правят почти всичко. Какъв е смисълът да се пилеят пари, както и работна сила, когато можем да вложим само материали и да си го построим сами?
Раздразнението в гласа на Кейн започна да нараства, като че ли се уморяваше все повече от постоянната битка помежду им. Което беше много лошо. Той бе започнал пръв, неговите остри и подигравателни нападки непрекъснато я пронизваха точно в целта. Започваше да й писва от тях.
— Защото това ще отслаби защитата на самото имение — озъби се тя в отговор.
— Глупости — сега Кейн се намръщи, тъмносините му очи пламнаха. — Забравяш кой е началник по сигурността, котенце. Аз. Знам точно какво се изисква, за да се защити това имение, и не са нужни почти двеста Породи във всеки един момент. Нека твоите хора да свършат работата. Това ще им даде чувство за отговорност, както и гордост от дома, който са изградили.
— Изглежда забравяш факта, че повечето от тези мъже и жени, за които говориш, имат нужда от почивка и възстановяване, а не да си скъсват задниците от работа по цял ден — Шера подпря ръцете си на масата и изръмжа към Кейн, докато си мислеше за тъжните погледи на хората, които бяха освободени от различни лаборатории през последните месеци.
— Не бива да ги щадиш толкова, Шера — лицето на Кейн почти се допираше в нейното, докато останалите ги наблюдаваха с интерес. — Няма да им помогнеш, като ги глезиш, сякаш всичко ще бъде идеално от сега нататък. Няма да е. Ако не са внимателни, това, пред което са изправени няма да бъде по-безопасно от онези проклети лаборатории, в които са били досега. Не можеш да ги оставиш да мислят, че ще бъде.
Шера усети как кръвта внезапно забушува във вените й, слабините й пламнаха, гърдите й изтръпнаха, в отклик на конфронтацията помежду им. Острата сила на възбудата стегна утробата й, почти отнемайки дъха на младата жена, докато адреналинът в кръвта й се покачваше.
Нямаше нищо по-възбуждащо от споровете й с този мъж. Шера обикновено, ги избягваше на всяка цена, но днес… Чувството на безсилие беше като бясно животно, изяждащо самоконтрола й. Беше й омръзнало от нападките му. А също и да си прехапва езика и да държи устата си затворена, вместо да вкара и двама им в нещо, от което се страхуваше, че ще съжалява.
— Проклета да бъда, ако ги използвам като роби, както ти предлагаш — подигра се Шера. — Това не ти е Средновековието, а ти не си някой малък диктатор, за да правиш това, което искаш.
Кейн се облегна назад в стола си, а очите му се присвиха от гняв, докато я наблюдаваше. Тя усещаше напрегнатия му поглед, почти като милувка по лицето си, докато той преценяваше отговора й. Виждаше прекалено много. Напоследък го правеше много по-често, наблюдаваше я като буболечка под микроскоп, всеки път, когато се намираха в едно и също помещение.
— Тогава им дай заплата — провлече подигравателно най-сетне. — Никой не предлага да го правят безвъзмездно. Ти пак ще спечелиш и ще избегнем опасността от присъствието на непознати хора в имението.