Риданието, което се откъсна от гърдите й, я хвана неподготвена. Болката, спотайваща се в душата й изпълни сърцето й, разкъсвайки обещанията, които бе дала пред себе си през годините. Всичко, което помнеше, което чувстваше, бе желание. Не сексуално, а емоционално. Отчаянието, което я обземаше щом тъмнината се спуснеше над нея. Жаждата да усети топлината на тялото му, да почувства пръстите му, галещи лицето й…
Кейн го бе направил веднъж.
Шера почти не осъзнаваше тихите ридания, излизащи от устните й, докато си спомняше единствения път, когато той я бе погалил по този начин. Точно преди да я вземе онзи първи път, знаейки, че камерите ги наблюдават. Той със сигурност е знаел, а тя не. Върховете на пръстите му бяха помилвали бузата й, докато се взираше в очите й.
Ние играем играта, когато се налага. Гласът му бе толкова тих, като шепот, че тя едва го чу. И обичаме, когато можем. Обичам те, Шера…
Тя обви ръце около гърдите си, виковете, които изпълваха душата й се изплъзнаха като дрезгави ридания, а по бузите й потекоха сълзи. Спомни си, че тогава не се бе изплашила от него. Това докосване достигна душата й още преди той да изрече думите. А сега тя отказваше и на двама им удовлетворението, което знаеше, че може да бъде намерено само по един начин — като приемеше връзката между тях не само физически, но и емоционално.
Не се чувстваше по-добре като го отхвърляше. Можеше да се оправдава, докато ада замръзне, но ако нещо се случеше с него, тя щеше да умре. Може би не физически, а душевно, точно както се бе чувствала, докато не го видя отново.
Изтри ядосано лице, пое дълбоко дъх и се опита да не плаче. Кейн се бе оттеглил, и ако Меринъс беше права, това беше, защото е изгубил надежда, както се бе случило и с нея преди толкова много години. Двамата бяха разделени достатъчно дълго. Беше сама от толкова дълго, че бе забравила причината за страданието си. Страдаше, защото Кейн не бе до нея. Защото не я бе прегръщал, докосвал, изпълвайки не само тялото, но и сърцето й.
Но сега беше тук. Това беше възможността, за която бе мечтала през най-мрачните нощи, когато бе отказвала да признае, защо се буди с плач. Възможността, за която се бе молила през изпълнените с тъга дни след загубата на бебето, когато животът не си струваше да се живее.
Беше изгубила достатъчно. Време беше да вземе това, което й принадлежеше. Кейн беше неин.
— Пазете сензорите извън пещерите. Ще ги свържем звуково и визуално и да се надяваме да послужат за нещо повече от предупреждение, ако и други копелета с ракети решат да дойдат — Кейн се беше навел над сателитните снимки на земите, собственост на Породите, а хората от екипа му стояха около масата в неговата стая. — Изображенията не показват пещерите, които открихме, но ако погледнете малко по-внимателно, ще видите сенки вместо тях — той посочи две от местата, които изглеждаха като почти незабележими петна по плътните страници. — Тези образи са много внимателно „фиксирани“. Досега открих шест района, които трябва да бъдат проверени. Сутринта намерихме още три устройства и ще продължим с търсенето на останалите. Първото нещо, което ще направя утре, е да уведомя Калън и Тайбър.
— Какво ще кажеш за нови изображения? — попита го тихо Джакъл и спокойният му глас прекъсна мислите на Кейн. — Сателитът на военните, който осигури тези, сигурно може да ни даде представа за мястото, където са изходите на пещерите от двете страни, както и за мрежата им от тунели. Да поискаме още снимки?
Джакъл беше спокоен и студен като дълбока зимна нощ. Той беше един от първите войници, които Кейн бе избрал за екипа си, състоящ се от експерти по спасяване. Никога не се вълнуваше или ядосваше. Нито повишаваше тон. Ако някой го разгневеше достатъчно, умираше. Чисто и бързо.
— Същия проблем — Кейн въздъхна тежко, докато се опитваше да запази мисълта си ясна.
Точно сега трябваше да бъде спокоен, помисли си яростно. Вместо да разпуска с бира, облечен в меки сиви свободни панталони, както правеше обикновено вечер, той страдаше заради тесните дънки и дяволската ерекция.
— Всъщност не — проговори Айс, техният технически експерт. — Лоурънс Индъстрис има свой собствен сателит в орбита около Земята. Защо да не накараме копелето да поработи малко, след всички неприятности, които ни причини, като разби портите на имението? Ако наистина е сериозен в желанието си да стане част от живота на сестра си, ще ти даде това, от което имаш нужда.
— Обаче как можем да бъдем сигурни, че е надежден? — Джакъл потупа снимките нетърпеливо. — Виж как Правителството прецака тези тук.