Душата му се изпълни с радост, докато се взираше в нея невярващо. Сега любовта бе всичко, което се таеше в очите й, толкова сигурно, колкото болката, объркването и вълнението, които ги изпълваха преди. Сълзите се стичаха неспирно надолу по страните й. Кейн се протегна бавно, а върховете на пръстите му ги докоснаха колебливо и тя се стегна. Очите й трепнаха от удоволствие, когато той изтри влагата, а дъхът й секна, когато го погледна. Обичаше го.
— Тогава те обичах, но никога толкова, колкото сега — прошепна мъжът. — Знам какво е да те загубя, да вярвам, че няма надежда, че няма да мога да те докосна никога отново, да почувствам топлината или целувката ти. И дори тогава, аз се борих за теб. Водих твоята битка и в най-мрачните си сънища, беснеех заради загубата. Докато те видях в тъмнината, чух гласа ти, видях очите ти и започнах да дишам отново — думите излизаха накъсано от гърлото му, докато се бореше със собствените си сълзи. — Умирам вътрешно, когато се събудя сам и винаги се питам дали не съм те сънувал. Дали изобщо си била там наистина. Първият ми поглед към теб всяка сутрин е като малко късче от рая. Но имам нужда от повече, Шера — палецът му се притисна към устните й, за да възпре отговора й, докато не приключеше. — Искам сърцето ти. От теб искам същите чувства, които ти давам и аз. Не мога да живея с надежди. Не по този начин.
— Обичам те — изхлипа Шера. — Какво повече искаш?
— Без повече измъкване — Кейн улови раменете й, насилвайки се да смекчи хватката си, отчаянието си. — Без повече шибани откази, Шера. Без отделни легла или криене. Всичко или нищо. Аз искам всичко.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че се опитвам да ти дам, задник такъв? — изръмжа тя в лицето му, а кучешките й зъби проблеснаха предупредително. — Искаш да пусна шибана обява ли?
— Мога да приема това — той наклони глава, сякаш обмисляше предложението, сдържайки усмивката си, смеха си. Радостта си. — Това ще бъде едно начало.
Очите й се присвиха, гняв, горещ и дълбок проблесна в тях, миг преди Шера да замахне с юмрука си. Кейн го улови също толкова бързо, после се изсмя и я притегли към себе си. Устните му покриха нейните и чу сподавената й въздишка. Младата жена беше мека и деликатна, а плътта й топла и изкусителна като самия грях. Мъжът се раздвижи бързо, повдигна я към себе си и падна назад на леглото, придърпвайки я върху тялото си, докато устните му опустошаваха нейните, а тя го следваше с жажда, която съперничеше на неговата.
Кейн плъзна ръце по хълбоците й и придърпа копринената туника нагоре по краката й. Освободени, те се преплетоха с неговите в копнеж да почувства голата му кожа.
Устните му се бореха за надмощие в целувката и за първи път не го интересуваше проклетия хормон. Шера беше негова. Най-накрая. Напълно. Да върви по дяволите шибания хормон.
Езикът му се гмурна между устните й, заигравайки се с нейния. Кейн изръмжа предупредително, когато тя се опита да поеме превеса над целувката. Ръцете му се преместиха на деколтето на туниката, сграбчиха плата и го разкъсаха с диво дръпване, след това той се завъртя, притисвайки я по гръб на леглото.
Младият мъж се бореше за контрол. Искаше да го задържи. Искаше Шера толкова гореща, толкова обезумяла от удоволствие, че да му позволи да я люби. Да му позволи да я докосва, милва и гали, както той желае.
Погледът й се впи в него, страните й пламнаха, зелените й очи блестяха от възбуда, а не от болка, когато той се надигна и издърпа разкъсаната дреха от тялото й, загледан в кожата, която се разкри пред него.
Лека руменина покриваше гладките хълмчета на заоблените й гърди. Кейн прокара обратната страна на пръстите си по близката извивка и едва не потрепери от топлината, която се разля от нея, а зърното се втвърди още повече.
Нежните тъмнорозови връхчета бяха заострени от възбуда и примамваха вече изострения му апетит. Пенисът на Кейн туптеше настойчиво да я вземе веднага, но сърцето му крещеше първо да я докосва. Изпитваше нещо повече от физическа нужда. Копнееше да докосва не само нежните й гърди или копринените устни — искаше да докосне душата й.