Кейн я беше накарал да премине граница, която тя не знаеше, че си е поставила. Беше я ужасил, когато си тръгна от нея, беше отворил кървящите рани, покриващи душата й, с мрачната си тъга, преди да влезе в стаята му. Той беше преминал през ада заради нея, точно както и тя заради него. Шера не искаше да страда повече, нито да продължава да живее както до сега, без своето сърце. Без своя Кейн.
Върховете на пръстите му докосваха бузата й, когато се плъзна докрай, разтягайки я, изпълвайки я. Гърдите й се стегнаха от емоция, кожата й гореше на всяко място, където телата им се допираха.
— Бих дал живота си за теб — прошепна Кейн, пръстите му се повдигнаха и палеца му потърка бузата й, преди да проследи цялата линия на челюстта й.
Шера изскимтя. Чувството, което пулсираше в гласа му, не можеше да бъде отхвърлено.
— Не — отвърна тихо тя, дланта й покри неговата, а бедрата й се извиха, мускулите на вагината й се свиваха около ерекцията му. — Не прави това, Кейн. Не ме изоставяй отново. Не бих могла да го преживея… — дъхът й секна, а очите й се напълниха със сълзи. — Обичам те. Обичам те прекалено много, за да живея отново без теб.
Кейн притихна. Сините му очи потъмняха от чувство, от опустошителен глад, едната му ръка сграбчи хълбока й, другата — косата й.
— Не можеш да си вземеш думите обратно. Не отново! — изръмжа той. — Няма да ти позволя.
Краткият й смях беше един звук между удоволствие и болка.
— Никога не съм ги вземала обратно първия път. Всичко винаги е било твое, Кейн. Винаги…
Самоконтролът му се разпадна. В този миг, човешкото в него изчезна, дразненето, съблазняването, бяха към своя край.
Силни, дълги тласъци накараха очите на Шера да се разширят, когато я прониза неповторимо удоволствие. Кейн беше демон, сексуално животно, стремящо се да притежава всяка частица от нея. Искаше да достигне по-дълбоко, да нахлува по-мощно. Двете му ръце държаха ханша й неподвижно, устните му бяха заровени в шията й, дишането му беше тежко, а силата на възбудата му заливаше и двама им.
— По-силно! — изкрещя Шера, макар да се боеше, че това ще я разкъса.
Не можеше да получи достатъчно от него, не можеше да облекчи ужасното напрежение, което се натрупваше в утробата й прекалено бързо. Кейн галеше тъканта на влагалището й, разтягаше я, изпълваше я, докато Шера се питаше дали ще го преживее, но искаше той да продължи.
Бедрата му движеха пениса му буйно вътре в нея, докато тя крещеше за още. Двамата се бореха за въздух, ноктите й се вкопчиха в гърба му, а зъбите й се забиха дълбоко в белега на гърдите му, а неговите в рамото й. Експлодираха.
Дори смъртта не можеше да разкъса пълната забрава, която ги заля. Шера можеше да се закълне, че е почувствала как душите им се сливат, когато пенисът му докосна лоното на женствеността й и в нея започнаха да се изливат дълбоки, силни струи сперма.
Утробата й се свиваше и потръпваше, засмуквайки жадно животворната семенна течност, дори когато Шера обви ръце и крака около тялото на Кейн и се предаде на силата на оргазма, който ги връхлетя.
Петнадесета глава
Кейн спеше. Шера лежеше отпусната на гърдите му, напълно изтощена, но не искаше да се премести, а и все още не можеше да заспи. Чувстваше белезите по гърдите му, чуваше как сърцето му бие под ухото й и се бореше с хаоса от объркани емоции, кипящи в гърдите й.
Успокой се, заповяда си тя яростно. Всичко свърши. Край. Няма смисъл миналото да се изравя отново. Беше го погребала в най-дълбоките кътчета на съзнанието си, преди години, за да оцелее. Сега не беше време да го изважда обратно.
Кейн се размърда под нея. Ръцете му погалиха гърба й, а главата му се обърна така, че да може да зарови лице в косата й.
— Ммм. Обичам те — промърмори той, прегърна я силно и обръчът около сърцето й се стегна.
Той беше толкова свиреп, толкова твърд и в същото време частица от него бе изпълнена с нежна увереност, че единствено любовта му може да излекува душевните й рани и демоните в съзнанието й. Може би, през последните месеци, Кейн отчасти бе облекчил тази болка, но в нея имаше още толкова много!
Кейн, помогни ми! — Шера трепна, когато споменът за собствените й викове отекна в главата й.
Стомахът й се сви, остра като бръснач болка преряза утробата й при спомена за онзи ужасяващ момент, когато осъзна, че губи детето, което й бе дарил.