Тя протегна ръка, връхчетата на пръстите й погалиха бузата му. Очите му се изпълниха с изненада при докосването. И в този момент Шера разбра, че ако някога го изгуби отново, няма да може да преживее болката.
— Бих искал да си преместиш вещите в моята стая — Кейн направи това изненадващо изказване, докато двамата се приготвяха за деня.
Облечена в обичайните си черни прилепнали панталони и подходящ потник, с коса, сплетена на гърба, Шера тъкмо вземаше якето си, когато половинката й проговори. Тя замълча за момент, преди да нагласи дрехата по-нагоре на раменете си и внимателно да провери кобура с оръжието на бедрото си.
— Чу ли ме, Шера? — тя усети решителността, излъчваща се от него и прикри усмивката си при звука.
— Чух те — Шера прочисти леко гърлото си. — Мога да се погрижа за това тази вечер, след като се срещна с Док.
Зад нея се спусна мълчание — наситена тишина, която пулсираше като сърдечен пулс. Сякаш можеше да я усети със сетивата си.
— Няма да те пусна да си тръгнеш. Никога — каза й Кейн, раздвижвайки се зад нея, ръцете му се обвиха около кръста й и Шера позволи главата й да падне на рамото му.
— Няма да те моля да го правиш — отвърна тя. — Аз съм упорита Кейн, но не съм глупачка.
Не й бе лесно да остави болката и да се справи със страховете, които още я преследваха. Но знаеше, че не бе истински жива, докато Кейн не се появи отново в живота й. Просто бе съществувала. Но не искаше само да съществува повече. Имаше нужда да живее, да обича.
— Много упорита — поправи я той, целувайки нежно извивката на шията й.
Шера изви устни в иронична усмивка, признавайки думите му.
— Няма да бъде лесно — прошепна най-сетне младата жена. — Няма да бъде лесно. Още имам белези — предупреди го тя.
Ръцете му се стегнаха около нея.
— Ще ги излекуваме заедно, Шера. Трябва да го направим.
Тя кимна бавно, преди да се изправи отново.
— Време е да отиваме на работа, жребецо — каза тихо, с изпълнен с веселие глас. — Можеш да си поиграеш с мен малко по-късно.
— Звучи ми добре — изсмя се той и я освободи. — Тази сутрин ще ходя в къщата за гости с Калън и Тайбър. Лоурънс предложи една идея и ако комбинираме нашите планове, може да се сдобием по-бързо с къщите, които са ни необходими — каза Кейн доста развеселено. — Лоурънс Индъстрис имат малка странична дейност, свързана със строителството, която се ръководи от един от неговите най-доверени приятели. Той е готов да предостави материалите на по-ниски цени, както и техническа помощ в обучението на нашите хора, за да построят това, от което се нуждаем — продължи той. — Разполагаме с достатъчно земя тук и все още мисля, че това е най-добрият начин за действие.
Шера въздъхна примирено. За съжаление, тя беше съгласна с Кейн, нуждаеха се от къщи сега, а не след месеци. Може би това щеше да реши проблема.
— Дръж ме в течение — кимна тя. — Аз трябва да направя още една инвентаризация днес. По някакъв начин, пушките, които Мерк настоя да купим, липсват до една. Трябва да разбера, дали това е наша грешка или на доставчика. Мразя, когато липсват оръжия, Кейн. Това ме прави параноична.
— Без майтап? Уведоми ме, когато разбереш нещо. Тук няма никакви съмнителни личности, освен двамата Лоурънс, а охраната при тях беше прекалено затегната, за да могат да откраднат нещо, което се намира толкова далеч от къщата за гости. Трябва да разрешим този въпрос — Кейн направи гримаса, докато обличаше едно леко яке над тъмно синята си памучна тениска. — Ще те потърся по-късно, за да видим дали няма да можем да се видим за малко… ъъъ, обяд — той вдигна вежди към нея, лукаво ухилен. — До по-късно, котенце — целуна я леко по челото, преди да излезе от стаята и да поеме надолу по коридора.
Шера остана неподвижна, осъзнавайки, че на лицето й цъфти глуповата усмивка, когато Кейн излезе. Снощи не бе имала голям избор, но желанието да му се довери, да му даде всичко, бе избуяло вътре в нея. Не само желанието за пениса му, а копнеж за докосването му, за усмивката му, смеха му. Възможността да се излекува.
— Проклет мъж. Не мога да го разбера, а Меринъс няма да ми позволи да го убия — изрече тихо и поклати глава насочвайки се към вратата. Докато вървеше към стаята си, си каза, че можеше просто да се предаде и да го обича.
И не виждаше смисъл да отлага започването на новия живот, който той й предлагаше.