— Шера? — мекият глас и тихото почукване на вратата й, накара Шера да се стегне, щом разпозна гласа на Каси.
Вратата се отвори бавно и малкото момиченце надзърна вътре. Лицето му беше мрачно, дългата му коса падаше на гъсти къдрици надолу по гърба му, когато пристъпи в стаята.
— Кой те гледа днес, Каси? — попита любопитно жената.
— Не знам, Шера — момиченцето беше объркано. — Събудих се и нямаше никого. Винаги има някой, когато се събудя.
Шера се загледа намръщено към малката. Тя все още беше облечена с нощница и халат, и държеше плюшеното си мече като спасителен пояс.
— Страх ме е, Шера — прошепна тя. — Моята фея ми каза да дойда тук. Изглеждаше доста притеснена — малкото момиченце се приближи, сякаш се нуждаеше от утеха или защита.
Шера взе комуникационното устройство от скрина, сложи го на главата си и включи основния канал. Знаеше, че Тайбър, Калън, Кейн и Даун са при Лоурънс, но те не биха оставили детето без охрана.
— Кой е дежурен в къщата? — попита рязко по микрофона.
Никой не отговори.
— Каси, видя ли някого, докато се качваше тук? — обърна се към момиченцето по-спокойно, след това плъзна френските врати и надникна през завесите към двора.
— Не — детето стисна плюшеното си мече още по-здраво. — Не видях никого, Шера.
— Знаеш ли как да се криеш, Каси? — младата жена, усети позната тръпка на опасност да пробягва по гръбнака й.
Очите на момиченцето се разшириха от внезапно обзелия го страх. Долната му устна потрепери.
— Искам мама — прошепна неочаквано то, тонът на гласа му показа, че познава добре опасностите, които дебнеха извън стаята. — Мама не ме оставя сама.
Мамка му! Никой не се движеше отвън. Къде, по дяволите, бяха пазачите?
— Добре — Шера се обърна към Каси. — Знаеш ли как да бъдеш тиха? Без значение какво се случва?
Момиченцето кимна енергично.
— Искам да стоиш точно зад мен, Каси. И не казвай нито дума. Не издавай нито звук, освен, ако аз не ти кажа. Тръгваме към стаята на Меринъс. Разбра ли?
Отново последва бързо кимване.
Шера тръгна към вратата, като издърпа в движение пистолета от кобура и надникна предпазливо. Всички врати бяха затворени, а пазачът, който обикновено дежуреше в края на коридора, липсваше. Проклятие! Проклятие! Проклятие!
Младата жена погледна зад себе си. Детето беше бледо и трепереше, следвайки плътно всяко нейно движение.
— Стой спокойно и пази тишина — прошепна Шера и отвори вратата.
Пристъпи в коридора и се огледа бързо, след това издърпа Каси от спалнята и тръгна безшумно към спалните на горния етаж в другото крило, където се намираше апартаментът на Калън и Меринъс. Спря отново, притисна Каси към стената и се огледа. Никой. Мамка му! Къде, по дяволите бяха всички?
Придвижваха се предпазливо по застлания с мокет коридор, сетивата на Шера бяха изострени като бръснач. Стаята на Меринъс беше на не повече от три врати от тях, когато някакъв нов мирис удари сетивата й. Странен. Чужд. Очакващ ги.
Тя се закова. Оставаха две врати до стаята на Меринъс и една от тях, вероятно бе отворена достатъчно, за да позволи на всеки, който се крие вътре, да види преминаването им.
Шера се премести към вратата до себе си. Завъртя дръжката, отвори я и набута Каси вътре, преди да я последва. Затвори вратата също толкова безшумно и направи знак на малкото момиченце, насочвайки се към големия прозорец от другата страна на помещението.
Щом погледна навън, изпусна въздишка на облекчение, когато зърна двама от пазачите да се движат в периметъра на къщата. Отвори широко завесите и бавно вдигна прозореца, молейки се да не е издала местоположението им на врага, който се намираше през две врати по-надолу по коридора.
Шера разполагаше само със секунда, за да привлече вниманието на охранителите и в този миг ги видя да падат. Първо единия, след това другия. Очите й се разшириха. Не бе чула никакъв звук, но те бяха повалени за секунда. Не бе сигурна дали са мъртви или в безсъзнание.
Мамка му! Мамка му! Огледа се трескаво наоколо и задърпа Каси към килера от другата страна на стаята.
— Ти стой тук — тя натика разплаканото дете в малкото помещение. — Сериозно, Каси. Никой, освен мен, няма да знае къде си скрита. Не мърдай. Чу ли ме?
Докато шепнеше в ухото на детето, сърцето й се късаше, когато усети как то се разтресе и потрепери, но все пак кимна енергично с глава.