— Шера, не си го убила — каза Кейн изненадано, като се изправи от поваленото тяло. — Раната е повърхностна.
— Още не — изрече рязко тя, обръщайки се към него. — Първо искам да разбера кой го е наел. След това ще го убия — тя се взираше в Кейн с брутална ярост. — Този път, законът на Породите ще бъде изпълнен.
Обърна се и закрачи обратно към стаята, където я чакаше Каси. Отвори вратата на килера и коленичи пред изпадналото в ужас дете. Сърцето й се сви. Каси не издаваше звук, но раменете й се тресяха бурно, а малките й ръчички притискаха плюшеното мече силно към телцето й.
— Хайде, Каси. Всичко свърши — прошепна Шера и я повдигна.
— Искам моята мама — едва тогава се разрида сърцераздирателно. — Искам мама сега. Веднага. Ако не получа мама, ще нахапя всички ви. Ще го направя. Ще го направя… — тя зарови глава в рамото на Шера, а ръцете й се обвиха плътно около нея. Воплите й разкъсваха въздуха.
Младата жена се обърна към Кейн, с пълни със сълзи очи, а той я гледаше с безмълвно страдание.
— Ела, Каси — Калън се приближи до Шера. Съпругата му стоеше близо до него, когато той освободи малкото момиченце от прегръдките на сестра си.
Каси се пусна лесно, макар че плачът й не отслабваше, нито молбите за майка й. Кейн вдигна Шера в прегръдките си и едва тогава тя осъзна, че трепери, разтърсвана от силни тръпки, под въздействието на страха и яростта.
Тя обви ръце около раменете му и зарови лице в шията му, позволявайки на сълзите да бликнат. Плачеше за миналото, за предателствата, за загубите, за детето, което никога не видяха. Горчивината потече от нея с дълбоки, задавени ридания, докато се държеше за Кейн. Нейната опора, нейното сърце.
Шестнадесета глава
Ужасяващите Тайлър пристигнаха в имението няколко часа по-късно. Шестима братя, заедно с баща им, Джон Тайлър, и техният чичо, сенатор Самуел Тайлър. Настана хаос и Шера напълно разбра защо Меринъс приема всички тях в имението, по едно и също време, с такава неохота. Те бяха твърдоглави, упорити и не търпяха възражения. Всеки един от тях имаше своя собствена представа за това как трябва да бъдат направени нещата и всяко разискване се превръщаше в словесна война. Но всички те обичаха Меринъс и бяха твърдо решени да останат колкото може по-дълго, за да се уверят, че е защитена.
На следващата сутрин, след задължителното посещение при Док Мартин, Шера вече бе убедена в правотата на Меринъс.
— Това не е хубаво — обади се Танер до нея. Двамата стояха на прага на просторната официална трапезария и наблюдаваха яростните дебати с нарастващо чувство на притеснение. — Те ще се избият един друг.
Шера изсумтя разсеяно.
— Това може да ни спести някои неприятности.
Танер се изсмя, веселието му накара и нейните устни да се извият.
— Виж как се въртят около Меринъс и Рони — той кимна към групата от мъже, включваща Калън и Тайбър.
Меринъс изглеждаше така, сякаш изпитва смъртна болка, когато се опита да се изправи на крака. Незабавно, най-малко половин дузина мъже скочиха, за да й помогнат. Рони реши, че са достатъчно заети и опита да избяга. Те обаче, не го допуснаха. Засега двете жени бяха хванати в капан, в центъра на тестостеронен защитен ад. За щастие, Кейн бе чул, когато Шера оголи зъби и изръмжа, че ще убие първия, който се опита да я пази.
— Бедните жени — въздъхна тежко тя.
Тогава погледът на Танер се насочи към нея. Необикновената му раирана коса падна на челото му, златистите кичури в нея се съчетаваха с кехлибарения цвят на очите му. Те бяха странни, зловещи и почти светеха на фона на тъмното, бронзово лице.
Той носеше контактни лещи и боядисваше косата си, докато се криеха, така че Шера беше свикнала да вижда малко по-обикновената версия на брат си. Сега, Танер не се прикриваше и правеше всичко, за да компенсира годините, през които бе принуден да маскира истинската си същност.
— И така, кога ще кажеш на Кейн, че си бременна? — мъжът я шокира с въпроса си. Той нарочно запази гласа си нисък, за да можа само Шера да го чуе, но веселието звучащо в него, я предизвикваше да го удари.
Тя се стегна. Беше научила новината едва преди час, по време на прегледа, който Кейн й бе наредил да си направи, след като довлякоха нападателя до килията. За щастие, половинката й беше заета с осигуряването на охраната в имението и точно тогава не беше с нея.