Гласът му стана по-суров при последните думи, а погледът му бе студен, когато гневът му излезе на повърхността. Убиецът беше стигнал прекалено близо до сестрата, която всички обожаваха. Нямаше да позволят това да се случи отново.
Когато Кейн тръгна към нея, Шера усети как цялото й същество бе залято с топлина и сигурност. Той беше неин. Най-сетне. Изцяло неин. Ръката й се премести на корема й, а пръстите й се разпериха върху него, когато истината най-накрая я връхлетя. Тяхното дете растеше там. Тяхното бебе. Радостта, която разцъфна в сърцето й, озари лицето й, устните й се извиха в усмивка, която не можеше да сдържи, и нежна топлина обля цялото й тяло.
Кейн спря на няколко стъпки от нея, виждайки радостта, невероятното пълно щастие, което се излъчваше от лицето й и сякаш огряваше цялата стая. Тя сякаш блестеше, излъчваше топлина и сияйна светлина, която го изуми. Очите й изглеждаха по-зелени, меката й кожа беше като сметана, но в същото време Шера изглеждаше по-загадъчна, някак неземна, недосегаема. Погледът му се плъзна по нея. Какво беше различното?
Тогава очите му се спряха на корема й, видя начина, по който дланта й лежеше там, пръстите, разперени върху него, смаяно и защитнически. Мъжът усети как сърцето му запрепуска, а устата му пресъхва. Възбудата бе утихнала, както никога преди, едва сега осъзна той. Имаше моменти, когато не жадуваше да се зарови в нея. Рядко, призна си Кейн, но се случваше. И въпреки, че още усещаше желание, то беше естествено, по-умерено.
Мъжът направи още една крачка към нея, неясно осъзнавайки присъствието на останалите хора в стаята и тишината около себе си. Всичко, което чуваше, бе собствения си пулс, всичко, което виждаше, бе знанието в очите на половинката си. И това го накара да падне на колене. Буквално.
— Кейн — шокираното й възклицание не го спря да улови ханша й и да зарови лице в корема й.
Той бе поразен. Чувството закипя вътре в него, разкъса гърдите му, изпълни сърцето му. Тя носеше неговото дете. Можеше да се закълне, че го усеща под бузата си — един нов живот, който възраждаше всички мечти, които двамата някога бяха вярвали, че са загубени за тях.
— Обичам те — ръцете му се обвиха около нея и той положи нежна целувка върху корема й. — Бог да ми е на помощ, Шера, обичам те.
— Кейн, всички те гледат — прошепна тя, но в гласа й нямаше срам, само смях и любов.
— Остави ги — той се отдръпна назад само колкото да я погледне, докосвайки с пръсти корема й.
Ръката му трепереше — по дяволите, цялото му тяло трепереше, докато я гледаше, омекнал от чувството, което видя в очите й и мисълта за детето, което растеше в утробата й.
— Как? — поклати глава той. Беше се примирил, че никога няма да успее да заличи болката точно от тази част на миналото им. Шера се протегна и докосна лицето му с върховете на пръстите си.
— Док не е сигурен — тя прочисти гърлото си и погледна назад към стаята, пълна с мъже. — Кейн, ако започнат да обикалят около мен, ще ги застрелям.
— Не им обръщай внимание — той поклати глава и се изправи бавно на крака. — Сигурна ли си?
Не спираше да я докосва. Сега ръката й лежеше на рамото му, а неговата се спусна по лакътя й, милвайки меката кожа, удивлявайки се на чудото, което бе донесла Шера в живота му.
— Ами, Док каза, че е така — сви рамене младата жена с лека усмивка. — Какво мислиш ти?
Кейн погледна зад тях. Проклетите му братя се хилеха, но в това нямаше лошо, нека се смеят, той вече държеше целия свят в ръцете си.
Обърна се отново към половинката си, усмихна се и прошепна:
— Мисля, че трябва да проверим за себе си, просто за да сме сигурни.
Смехът му беше балсам за душата й, един звук на радост, който разкриваше мечтите и всички упорити надежди, които Кейн бе носил в себе си в продължение на години.
— Непременно — отвърна тя и се обърна, за да тръгне към стълбите.
Кейн не й даде време да направи и една крачка. Вместо това я вдигна на ръце.
— По дяволите, Кейн. Ще застрелям и теб — заплаши яростно, когато той започна да изкачва стъпалата. — Пусни ме, преди да си ме изтървал.
— Няма такава вероятност — заяви мъжът, поглеждайки към нея, докато я носеше към спалнята им. Обичаше, когато лицето й се смръщва леко, точно както сега. — Никога няма да те изпусна, бейби, и никога няма да ти позволя да си тръгнеш. Никога вече, Шера.