Тя докосна лицето му и топлината сякаш експлодира вътре в него. Едно непринудено докосване, милувка от неговата половинка — това си бе пожелавал той, винаги когато гледаше Меринъс и Калън.
— Никога повече, Кейн — съгласи се Шера, преди да отпусне глава на рамото му и да обвие ръце здраво около врата му. — Никога повече.
Епилог
Кейн масажираше врата си уморено, болката от омаломощаващия удар още го измъчваше. Ударът по гордостта му, обаче, беше по-лош. Когато бе отишъл в къщата за гости, просто не бе подготвен. Което не беше оправдание.
Пазачите бяха от външната страна на сградата, отпуснати и спокойни. Шофьорът, който отвори вратата, беше сърдечен. Нищо не предупреждаваше за това, което го чакаше вътре. Миг по-късно, ослепителна болка го изпрати в безсъзнание, също както Калън, Тайбър и Даун.
Престъпникът не си бе губил времето. Пазачите на къщата бяха систематично упоени, след това им бяха завързани ръцете и краката, преди мъжът да поеме към жертвите си. Първо беше намерил Рони и я бе взел със себе си. Но Каси вече бе напуснала стаята си, осуетявайки опита му да я залови. Докато се промъкваше към апартамента на Меринъс, той бе дочул нещо от другия коридор, което го бе накарало да се скрие в онази резервна спалня. Вероятно бе почукването на малката Каси по вратата на Шера.
Убиецът бе нает от Арън Лоурънс, за да му помогне да отвлече дъщеря си. Но по-късно бе вербуван от Обществото Пурист, за да я убие. Той бе използвал по-възрастния Лоурънс, за да получи достъп до имението и да изпълни възложения му от Обществото план. Тази организация бе подкрепяна от останалите, укриващи се членове на Съвета по генетика. И терористът почти бе успял.
— Това трябва да спре — Калън стоеше пред прозореца на кабинета, раменете му бяха изпънати, дългата му буйна коса беше прибрана с кожена лента на тила му. Изглеждаше също толкова див, колкото животното, чиито гени носеше. — Някой ден, те ще успеят.
Кейн потърка с две ръце късо подстриганата си коса с чувство на безсилие, докато наблюдаваше мълчаливата си сестра. Меринъс бе говорила малко след събранието. Но беше плакала. Очите й бяха зачервени и подути от сълзите. Даун още беше в медицинския кабинет на долния етаж. Беше изпаднала в криза от нараняванията. Тя беше първата, която наемникът бе нападнал. След като се бе погрижил за другите двама пазачи, той бе измъчвал нея и Сет Лоурънс, беше я удрял многократно, заплашвал я бе с изнасилване, докато настояваше да научи местоположението на стаите в основната къща.
— Да приложим Закона на Породите — каза рязко Шера. — Той съществува по една причина.
— Ако го направите, ще загубите по-голяма част от обществената подкрепа — правителственият съветник, сенатор Самуел Тайлър, чичото на Кейн, гледаше всички със съчувствие. — Освен това ще загубите подкрепата на Правителството. Нещата могат бързо да се превърнат от захар в лайна, Шера.
— А в момента не са ли точно това? — обърна се яростно тя към известния политик. — Вашата племенница беше тази, която едва не убиха, Тайлър. Бихте ли одобрили това, ако бяха успели?
— Щях да убия негодника с голи ръце — отсече той, също толкова разярено, кафявите му очи потъмняха още повече, когато младата жена го предизвика. — Не ви казвам какво да правите, Шера, предупреждавам ви какво ще се случи, без значение кой ще умре. Един акт на агресия от страна на Породите, само ще разпали допълнително такива като Пурист. На свой ред, пропагандата може да унищожи всеки шанс да ви приемат.
— Добре, по дяволите, тогава нека просто да им позволим да очистят нас и нашите деца. Ти и твоите хора пуснахте онова пъпчиво копеле, което изстреля ракетата към къщата преди не повече от седмица. Кучият син е вече на свобода и друг заема мястото му. Кой ще го спре, сенаторе?
— Достатъчно, Шера — Кейн се изправи уморено на крака, никак не му се искаше да влизат в битка с правителството, а се очертаваше такава опасност. — Това не е начинът, по който трябва да се процедира.
Той обви пръсти около тила си и започна да масажира напрегнатите мускули. Шера се облегна удобно на него. Изражението й беше измъчено, когато другата му ръка покри корема й. Тяхното дете растеше там. Още едно дете щеше да бъде в опасност.
— Ще отвърнем на удара — гласът на Калън накара всички да утихнат.
— Калън, помисли върху това — заговори Самуел Тайлър.
— Млъкни, Сам — нареди хладно Джон Тайлър, главата на семейството. — Знам становището ти. Ако не искаш да слушаш това, което ще бъде казано, тогава се връщай във Вашингтон. Проклет да съм, ако застана зад теб и този път.