Кейн се обърна към баща си. Братята му бяха наобиколили Меринъс. Всичките. Заседателната зала беше почти запълнена. Кейн знаеше какво предстои. Знаеше, защото това беше предложение, което той самият бе направил преди повече от месец.
Калън се върна отново в средата на стаята.
— Ще отвърнем на удара на Пурист и членовете на Съвета, които се опитват да действат срещу нас.
— Ще отвърнете на удара? — Кейн видя, че Сам беше на път да получи още един от своите политически припадъци. За щастие, той може да беше нервозно копеле, но когато ставаше въпрос за семейството му, беше лоялен.
— Мерк ще обедини два екипа — каза Калън хладно. — Те искат да изпращат наемни убийци? Нека да видим какво ще се случи, когато се изправят срещу хора, които са обучени да залавят враговете си толкова лесно, сякаш е детска игра. Ние бяхме тренирани да преследваме, да дебнем и убиваме. Танер и Меринъс, заедно с Джон и вестника, ще водят пропагандата. А нашите хора ще изпълняват Закона на Породите. Безшумно. Рано или късно, те ще получат съобщението. Няма да има повече обаждания до Вашингтон след атаката. Няма да има повече молби за справедливост. Ние сами ще се погрижим за защитата си.
Самуел огледа мъжете и жените пред себе си. Кейн можеше да види примирението, дори прикритото одобрение в погледа му.
— Кажете ми от какво имате нужда — каза той. — Аз ще се погрижа да го получите.
— Ние ще обърнем това против теб. Вече е твърде късно да се скрие — изрече Калън безизразно. — Ако онова копеле бъде освободено от вашата така наречена правосъдна система, до месец той ще намери края си. От този ден нататък, ние ще направим делата на Породите точно това. Дела на Породите.
— Не се оставяй да те заловят — нареди Сам грубо. — Бог да ни е на помощ, ако те заловят, Калън.
— Бог да помогне на всички нас, сенаторе, ако това не спре. Няма да гледам повече как хората ми умират, докато аз моля за правосъдие. Отказвам да се примиря с това положение. От сега нататък, ние ще отвръщаме на удара.
Танер влезе в лазарета и погледът му се насочи към тясното легло, на което лежеше сестра му, а до нея тихо седеше един мъж.
— Тя събуди ли се вече? — Танер се настани на свободния стол от другата страна на леглото.
Сет Лоурънс въздъхна дълбоко.
— За няколко минути, но не каза нищо.
Другият мъж кимна.
— Те я изнасилваха в онази лаборатория — каза той тихо, докато се взираше в безжизненото тяло на Даун. — Без да я дрогират, без нищо. Тя беше дребничка и те се наслаждаваха на това да й причиняват болка.
Танер видя яростта, която изпълни очите на Лоурънс.
— Четох докладите от изслушванията на Сената — гласът му бе тих, но изпълнен с гняв. — Не е нужно да ми разказваш отново.
Танер се наведе напред, подпря ръце на леглото и приглади назад един кичур златиста коса, паднал на бузата на Даун. Осъзнаваше, че очите на Сет се присвиват — мъжът негодуваше от близките му отношения с момичето.
— Тя те харесва — каза Танер тихо. — Даун не харесва много хора, нали знаеш.
Сет отново вдигна поглед от лицето й, изражението му беше мрачно и заплашително.
— Какво искаш, Танер? — попита той, търпението му очевидно бе на привършване.
Танер се ухили. Поставяше на изпитание търпението на всички. Всички, с изключение на Даун.
— Не й позволявай да си тръгне — изрече най-сетне меко. — Когато се събуди, всички рани, които бяха зараснали след смъртта на Дейън, ще се отворят отново. Тя ще се отдръпне и ще се опита да забрави, че съществува друг начин на живот, освен битка. Не й позволявай да го направи.
Очите на Сет се присвиха.
Танер разбираше, защо Даун е привлечена от него. Той много приличаше на Калън, спокоен и уверен, но достатъчно силен да се бори, когато е необходимо. Ако някой мъж би могъл да се справи с миналото, което тя бе изстрадала, това беше Сет.
— Нямам и намерение. Какво те кара да мислиш, че ще го направя?
Танер поклати глава.
— Даун е различна. Много хора не харесват това. Тя по-скоро ще убие един мъж, отколкото да обмисли дали да го целуне. Никога не е била докосвана от любовник и ако някой се опита, вероятно това ще я ужаси. Битката, която ти предстои, не е лесна.